Кучето - не само най-добрият, но и най-старият приятел на човека
Оказва се, че кучетата са не само най-добрият, но и най-старият приятел на човека. Това става ясно от ДНК анализ, според който, опитомяването на домашното куче е станало преди 11 000 години, по време на последната ледникова епоха, пише BBC.
Това потвърждава тезата, че кучетата са опитомени преди останалите домашни животни. Те са били широко разпространени в северното полукълбо и още тогава са били разпределени в пет основни породи.
В епохата на колонизацията от XV век насам европейските породи са разширили присъствието си и в момента доминират в световен мащаб, но следи от техните древни предци могат да бъдат открити и днес в районите на Северна и Южна Америка, Азия, Африка и Океания.
"Кучетата са уникални, защото преди 11 000 години хората все още са се прехнвали с лов и събиране на диви растения. Въпреки това те опитомяват животно, което на практика е див хищник. Вълците все още всяват страх сред много хора по света. Как древните са успели да ги превърнат в свои приятели? Това е въпросът, на който искаме да намерим отговор", казва др. Понтус Скоглунд, който е един от авторите на проучването.
Промените в генетичния код на кучетата са донякъде сходни с човешките, защото хората са ги взимали навсякъде със себе си, дори когато са се местили на нови територии. Но има и някои ключови разлики.
В самото начало европейските кучета били разделени на два основни подвида. Единият е произхождал от Близкия изток, а другият - от Сибир. В даден момент обаче, най-вероятно по време на Бронзовата ера, е останала една основна родова линия, която е изместила останалите популации на континента. Това не се случва с човешкото население.
"Ако се върнем четири или пет хилядолетия назад, ще видим, че разнообразието от кучета в Европа е било много голямо. Днес имаме най-различни породи, които се различават драстично на външен вид, но всички те произлизат от една много тясна група. Много по-тясна от тази, която е съществувала преди нея", обяснява експертът по генетика Андерс Бергстрьом.
Той и неговите колеги са изследвали геномите на 27 антични кучешки останки, намерени на археологически обекти от всички краища на света. След това те са направили сравнение както помежду им, така и със съвременната кучешка ДНК.
Резултатите показват, че някои съвременни породи като родезийския риджбек в Южна Африка и мексиканското чихуахуа, притежават генетично наследство от античните породи в тези региони.
В Източна Азия еволюцията на кучешките гени е още по-сложно. Китайските породи изглежда водят част от произхода си от животни като дивото австралийско куче динго и полудивото новогвинейско пеещо куче. Останалите им гени идват от Европа и степите на Русия.
"Кучетата са нашите най-близки и най-стари приятели в животинското царство. Анализът на ДНК на древните кучета ни показва колко назад във времето може да бъде проследена тази наша обща история. Той ще ни помогне да разберем и как е започнала тази връзка", казва Грегер Ларсон от Оксфордския университет.
Предполага се, че домашното куче е еволюирало от вълците, които постепенно са започнали да се доближават до селищата на хората и да получават от тях храна. От своя страна те са им предоставяли "услуги" като охранители и помощници в лова.
Резултатите от научните изследвания показват, че кучетата най-вероятно произлизат от една единствена вълча популация, която впоследствие е изчезнала. Ако е имало отделни процеси на опитомяване, протичащи независимо на различни места по света, то тези "странични" популации не са допринесли съществено при формирането на генетичния код на съвременните кучета.
Според др. Скоглунд все още не е ясно кога и защо се е случило първото опитомяване на вълк в историята. По думите му техните взаимоотношения с хората са толкова динамични, че няма как да бъдат прочетени и разбрани от генетичната информация, с която науката разполага към момента.
За опитомяването на много от останалите домашни животни се знае приблизителната хронология. Котките, например, вероятно са заживели с хората преди около 6000 години, с възникването на уседналите земеделски общества. Те били полезни в борбата с гризачите и останалите вредители.
Първите питомни котки се появяват в Близкия изток, където възникват и първите земеделски цивилизации.
"Колкото до кучетата, тяхното опитомяване може да е станало навсякъде и по всяко време - в замръзналите степи на Сибир, в топлите долини на Близкия изток или в джунглите на Югоизточна Азия. Всички тези варианти са възможни", казва още Понтус Скогланд.