В продължение на близо половин век лондонският междубанков индекс Libor беше един от основните инструменти за определяне на лихвените равнища на много места по света.

Индексът е създаден през 70-те години на миналия век и се базира на проучване сред водещите британски банки за лихвите, на които те отпускат заеми една на друга.

През по-голямата част от своята история този механизъм се считаше за прост, ефективен, общоприет и надежден.

Libor на практика е серия от индекси, които се изчисляват в пет водещи световни валути (британски паунд, щатски долар, евро, японска йена и швейцарски франк), както и в зависимост от срока на кредита. Всеки ден се публикуват общо 35 индекса на Libor, администрирани от борсовия оператор Intercontinental Exchange.

Върху тези ставки се базират лихвените проценти, прилагани върху различни финансови продукти. Това включва не само кредити, но и инвестиционни инструменти, и деривати.

По време на финансовата криза от 2008 г. стана ясно, че някои банки умишлено са представяли занижени стойности на междубанковите лихви, за да създадат впечатлението, че се финансират по-изгодно на пазара, отколкото е в действителност.

Избухването на скандала принуди регулаторите да вземат мерки и да засилят надзора върху отчетността на междубанковия лихвен пазар. Междевременно започна и процес по замяна на междубанковия индекс като основен бенчмарк за определяне на лихвите, тъй като и обемът на трансакциите, върхо които той е базиран, намаля значително през последните години.

През 2017 г. британският финансов регулатор обяви, че индексът ще прекрати съществуването си в края на 2021 г. Краят на Libor като институция ще промени много неща в банковия сектор, а световната финансова система е изправена пред трудното предизвикателство да изработи нов унифициран механизъм за фиксиране на лихвите, който да бъде приет от всички и да не е податлив на манипулации.

За да постигнат тази цел, те разполагат с по-малко от 12 месеца, пише Bloomberg. Отделните държави ще трябва да разработят собствени алтернативи за определяне на лихвените равнища на междубанковия пазар, като някои от тях са по-напреднали в това начинание от други.

Светът ще излезе от кризата с коронавируса с огромни задълженияБезпрецедентната подкрепа от страна на централните банки отключи скок в емитирането на държавен дълг по цял свят, тъй като правителствата искат да финансират отпусканите помощи във връзка с коронавируса

По данни на Банката за международни разплащания общата стойност на заемите, чиято лихва е фиксирана към Libor, възлиза на над 400 трилиона долара в световен мащаб.

Неслучайно някои експерти наричат лондонския междубанков индекс "най-важното число в света". На него се базират лихвите, които финансовите институции прилагат върху повечето продукти, които предлагат на своите клиенти - от кредитните карти до ипотечните заеми.

По тази причина замяната му ще има мащабни последствия за глобалния финансов пазар, включително и от правна гледна точка. Юристите ще трябва да променят финансовите договори така, че да не се стигне до хаос след 31 декември 2021 г., когато Libor вече няма да съществува.

Пандемията от COVID-19, която избухна през пролетта на 2020 г., принуди банкерите да отложат напред във времето някои от реформите, свързани с отпадането на лондонския междубанков индекс. Но засега няма индикации, че крайната дата за неговото спиране ще бъде променена.

Кандидатите за "наследници" на Libor са много. Повечето европейски банки използват Euribor, който се базира на междубанковите лихви в еврозоната.

По отношение на доларовите заеми най-логичният заместител изглежда индексът на обезпеченото овърнайт финансиране SOFR (secured overnight financing rate), който се базира на трансакциите с американски държавни облигации.

Дали някой от тези индикатори ще замени лондонският междубанков бенчмарк или пък ще бъде изработен изцяло нов инструмент, който да отговаря на новите реалности в глобалната финансова система, ще разберем след малко повече от година.