Д-р Дейвид Еванс заема длъжността президент на Southern Vermont College от януари 2015 г. до май 2019 г. Той е бил и вицепрезидент по академични въпроси и декан на преподавателите в Buena Vista University (2008-2014).

Преди това е бил декан на Petree College of Arts and Sciences в Oklahoma City University (2005-2008), преподавател по английски език и председател на катедрата по „Английски език, реч и журналистика“ в Georgia College & State University (2000 - 2005), член на факултета (1990-2000 г.) и председател на катедрата по „Английски език“ (1996-2000 г.) в Cornell College.

Д-р Еванс беше избран за член на борда на Националната асоциация на независимите колежи и университети (NAICU), за да представлява североизточния регион през 2016 г., и служи като председател на комисията за анализ на политиките и връзки с обществеността до заминаването си за България.

От 2015 г. той също участва в борда на Търговската камара в Бенингтън, като е неин президент през 2019 г. Oт юли 2016 г. до юни 2017 г. д-р Еванс е бил и председател на борда на Vermont Higher Education Council (Съвета за висше образование във Върмонт).

Представител е и на New England Collegiate Conference (Конференцията на колежите на Ню Инглънд) в консултативната група на президентите на NCAA Division III (Националната спортна асоциация на колежите, трета дивизия).

Д-р Еванс притежава бакалавърска степен от Pomona College и магистърска степен и докторска степен от Вирджинския университет. И трите му образователни степени са в специалност „Английски език“.

В момента той е президент на Американския университет в България. Вижте интервюто ни с него:

Въпреки предизвикателствата на пандемията, АУБ запазва челни позиции в петте от направленията, които оценява Рейтинговата система на висшите училища в България. Как постигнахте това в тези трудни за всички времена?

За щастие, успяхме да преминем много бързо и ефективно към онлайн обучение през пролетта, благодарение на добрата работа на нашите преподаватели, на академичното ръководство и на нашите студенти. Всички подходиха гъвкаво и бяха готови да работят усилено и да продължат да учат усърдно, независимо от технологичните предизвикателства.

Голямата заслуга е и на нашия в.и.д. зам.-ректор д-р Робърт Уайт, който ръководеше и планираше промяната, като лично работеше с преподавателите, за да гарантира, че нашите силни академични програми продължават в онлайн среда по възможно най-добрия начин.

През лятото разполагахме с повече време за планиране и успяхме да създадем гъвкава стратегия за хибридни и онлайн курсове, които едновременно да опазват здравето на хората в кампуса и да дават на студентите полезни варианти за обучение през есента.

Разполагайки с време, преподавателите успяха да адаптират своите курсове за по-задълбочено обучение в смесена среда на преподаване и въпреки че всички ние ще се радваме да се върнем към по-нормален живот в кампуса, аз вярвам, че студентите ни продължават да получават образование, което отговаря както на нашите, така и техните очаквания за качество.

Наложи ли COVID-19 нови тенденции в образованието и промени ли го като цяло?

Ако говорим за САЩ, много е вероятно значителен брой колежи и университети да затворят, просто защото не са финансово устойчиви при новите обстоятелства, а и са загубили много приходи и финансова гъвкавост тази година. С удоволствие мога да кажа, че АУБ е в стабилно финансово състояние и ще излезем от тази пандемия с някои интересни нови стратегии, за да изпълняваме нашата мисия още по-успешно.

Всички институции по света, включително АУБ, както и преподавателите, са принудени да преосмислят как работят и очаквам, че ще видим сериозно развитие на дистанционното обучение в глобален аспект – смесени курсове в и извън университетите и други иновативни форми на преподаване.

За АУБ пандемията показа колко ценен и важен е животът ни в кампуса и ни вдъхнови да разберем как да използваме тези нови форми на обучение, като същевременно продължаваме да правим нещата, които отличават образованието в АУБ.

Вярваме, че можем да предложим по-голяма гъвкавост на чуждестранните студенти, както и на студенти, стажуващи далеч от Благоевград, и разбира се, на всички други, чрез последните ни инвестиции, както и с опита и експертизата ни в различните форми на обучение.

Животът в АУБ никога не е скучен – това посочвате на интернет страницата си. Какви активности планирате за следващата година, които да предизвикат интереса на студентите и кандидатстващите?

Ако приемем, че ще разполагаме с ефективна и общодостъпна ваксина, първата ми надежда е, че можем да възобновим всички наши значими нормални дейности в кампуса, от пикника за откриване на учебната година през невероятните пролетни събития, които обикновено провеждаме, като мюзикълите в изпълнение на Broadway Performance Club, спортната олимпиада AUBG Olympics, Международния кулинарен фестивал, където студентите споделят ястия от родните си страни, и други основни дейности, които сплотяват настоящите студенти и завършилите университета.

Тази есен успяхме да поддържаме дейности, които биха могли да се извършват безопасно със социално дистанциране, маски и/или срещи навън, но въпреки това с ограниченията върху броя на хората, които се събират на едно място, физическите контакти и подобни, студентският живот не е такъв, какъвто беше.

Изпълненият с живот кампус на университета, където непрекъснато се случва нещо хубаво, е много привлекателна част от АУБ и връщането на този живот в кампуса ще бъде нещо чудесно за нашите студенти.

Очаква ли се пандемията да промени класацията на най-атрактивните специалности?

В този момент е трудно да се каже. АУБ не предлага програми по медицина, нито по химия и биология, а подозирам, че някои от младите хора ще се заинтересуват от тези области в резултат от пандемията. Пандемията обаче със сигурност показа необходимостта от висококачествени, добре планирани правителствени действия и показа как гъвкавият бизнес може да се възползва от неблагоприятни обстоятелства.

Нашите програми се фокусират върху работата в екип, по-широка академична подготовка и интелектуална гъвкавост, а всичко това се оказа голямо предимство за хората и им помогна да се ориентират по-лесно в пандемията.

Тези умения никога не остаряват и съм склонен да мисля, че подготовката на многостранно развити, мислещи хора, които могат да решават проблеми, без значение каква е тяхната специалност, е наистина най-важната цел, която трябва да преследваме, докато ги подготвяме за живота.

Каква част от „новата нормалност“ в образованието, наложена от COVID-19, би могла да се запази в дългосрочен план?

Както отбелязах, макар истински да вярвам в живота в кампуса и в преподаването на живо - все неща, които са се доказали с векове, реалността на висшето образование сега е, че трябва да осигурят гъвкави възможности за обучение на своите студенти.

COVID-19 показа на всички нас, че използвайки технологиите, е възможно да правим добри неща, дори в институция като АУБ, която традиционно се фокусира върху тесни менторски програми за студентите, малки класове и подкрепяща общност в кампуса, като част от своята идентичност.

Можем да използваме модерните технологии за преподаване, без да правим компромис с основната идентичност на университета, и подозирам, че много институции като нас са открили почти същото за себе си.

Въпреки това, онези критици на висшето образование, които казват, че традиционните кампуси умират или вече са мъртви, очевидно грешат: за истински отдадените студенти животът в университета и всичко, което той носи, добавя огромна стойност към тяхното образование и им помага да развият ценни „меки умения“, които водят до личен и професионален успех.