Ерико Кобаяши е опитвала да сложи край на живота си четири пъти.

Първият път, когато е била едва на 22 години, Кобаяши работела в издателската индустрия, а заплатата й не покривала разходите й за наем и храна в Токио. "Бях наистина бедна," казва пред CNN Business Кобаяши, която прекарва три дни в безсъзнание в болница след инцидента.

43-годишната днес Кобаяши вече има написани книги за проблемите с психическото си здраве, както и стабилна работа в неправителствена организация. Коронавирусът обаче е върнал стреса, който изпитвала преди.

"Заплатата ми беше намалена и не виждам светлина в края на тунела," казва тя. "Имам постоянно усещане за криза и че мога отново да изпадна в бедност."

Експерти предупреждават, че пандемията може да доведе до криза при психическото здраве. Масовата безработица, социалната изолация и тревогата оказват своето влияние върху хората по света.

Официалните данни сочат, че в Япония повече хора са се самоубили през октомври, отколкото са жертвите на COVID-19 в страната от началото на годината. Месечният брой на самоубийствата е нараснал до 2 153 през октомври. Към 28 ноември пък общо 2 087 японци бяха изгубили битката с коронавируса от началото на пандемията.

Япония е една от малкото развити икономики, които обявяват своевременно данните за самоубийствата в страната. За сравнение, последните данни за САЩ, например, са от 2018 г.

Данните от Япония биха могли да предоставят на другите страни представа за ефекта на мерките срещу пандемията върху психическото здраве и за това кои групи от обществото са най-уязвими.

"В Япония нямаше локдаун, а ефектът от COVID е много минимален, в сравнение с други страни, но въпреки това отчитаме голям ръст в броя на самоубийствата," казва Мичико Уеда, преподавател в университета Уаседа в Токио и експерт по самоубийствата.

"Това предполага, че други страни може да отчетат сходен или дори още по-голям ръст на самоубийствата в бъдеще."

Ефектът на COVID върху жените

Япония отдавна се бори с едно от най-високите нива на самоубийства в света, според Световната здравна организация (СЗО). През 2016 г. смъртността вследствие на самоубийства в страната е била 18.5 на 100 000 души.

По този показател тя се нарежда на второ място - след Южна Корея, в Западно тихоокеанския регион. Нивото също така е близо два пъти по-високо, в сравнение със средното за света от 10.6 на 100 000 души.

Причините за големия брой самоубийства в Япония са сложни, като сред тях се изтъкват дългото работно време, напрежението в училище, социалната изолация и културната стигма около психическото здраве.

За 10-те години преди 2019 г. броят на самоубийствата в Япония намаляваше, като падна до около 20 000 през миналата година. Това е и най-ниският брой, откакто здравните власти в страната започват да водят подобна статистика през 1978 г.

Жената, която следи 450 „мрачни“ профила в InstagramПомощта, която оказва на потребители на Instagram, които искат да се самоубият, не е роля, която Ингебьорг е избрала сама за себе си. Тя не работи за платформата и не получава заплащане за това, което прави. Нито пък е квалифицирана да предлага помощ

Пандемията обаче изглежда обърна тази тенденция, а ръстът на самоубийствата засяга непропорционално жените. Те имат по-малък дял от общия брой самоубийства от мъжете, но броят на жените, които отнемат собствения си живот, се увеличава.

През октомври самоубийствата сред жените в Япония са нараснали с близо 83%, в сравнение със същия месец на предходната година. За сравнение, в същия период самоубийствата сред мъжете бележат повишение от 22%.

За това има няколко потенциални причини. Жените съставляват по-голяма част от работещите на непълен работен ден в хотели, хранителни заведения и в търговията на дребно, където уволненията бяха сериозни.

Кобаяши казва, че много от приятелките й са били съкратени. "Япония пренебрегва жените," казва тя. "Това е общество, в което най-слабите хора биват отрязвани първи, когато се случи нещо лошо."

Световно проучване сред над 10 000 души, проведено от международната организация CARE, показва, че 27% от жените споделят за увеличаване на предизвикателствата във връзка с психическото здраве, в сравнение с 10% при мъжете.

Притесненията относно доходите при жените се засилват и от тревогите около здравето и благосъстоянието на техните деца по време на пандемията.

Място за теб

През март 21-годишният студент Коки Озора създава 24-часова гореща телефонна линия на име „Място за теб“. Той твърди, че на телефонната линия се получават по над 200 обаждания на ден и че повечето са от жени.

"Те са изгубили работата си, а трябва да отглеждат децата си, но нямат пари," казва Озора. "Затова опитват да са самоубият."

Повечето обаждания са през нощта в периода от 22 часа вечерта до 4 часа през нощта. За горещата линия работят 600 доброволци, които живеят в различни часови зони по света и са будни, за да приемат обажданията. Няма обаче достатъчно доброволци, които да се справят с обема на съобщенията, казва Озора.

Те подбират съобщенията по спешност, търсейки ключови думи, като самоубийство или сексуален тормоз. Доброволците отговарят на 60% от текстовите съобщения в рамките на пет минути и прекарват средно по 40 минути с всеки човек.

Анонимно със съобщения хората споделят най-тежките си проблеми. За разлика от повечето горещи линии, свързани с психическото здраве в Япония, които приемат обаждания по телефона, Озора казва, че много хора, и най-вече по-младото поколение, се чувстват по-комфортно да помолят за помощ с текстово съобщение.

През април най-често са получавани съобщения от майки, които са стресирани около отглеждането на децата си, а някои дори признават, че са се замисляли дали да не убият собствените си деца. Сега съобщенията от жени относно загуба на работа и финансови затруднения се получават често, както и такива за домашно насилие.

"Получавам съобщения, от рода на 'Баща ми ме изнасилва' или 'Съпругът ми се опита да ме убие,'" казва Озора. "Жени изпращат такива съобщения почти всеки ден. И те се увеличават." Според него този скок се дължи на пандемията. Пред имаше повече места за "бягство", като училища, офиси или жилища на приятели.

Натиск върху децата

Япония е единствената страна от Г-7, в която самоубийството е основна причина за смъртта на хората във възрастовата група между 15 и 39 г. Самоубийствата при младежите на възраст под 20 години пък се увеличава дори още преди пандемията.

Тъй като пандемичните ограничения изваждат децата от училищата и социалните ситуации, те трябва да се справят с тормоз, стресиращ живот у дома и напрежението от изоставането с писането на домашни, казва Озора. На неговата гореща линия са получавани съобщения и от петгодишни деца.

Затварянията на училищата по време на пандемията през пролетта доведе до натрупването на домашни; децата също така имат по-малко свобода да се виждат с приятели, което също засилва стреса, според Нахо Морисаки от Националния център за детско здраве и развитие в Япония.

Проведено наскоро от центъра проучване сред над 8 700 родители и деца показва, че 75% от децата в Япония показват признаци на стрес заради пандемията.

Според Морисаки има голяма връзка между тревогата у децата и техните родители. "Децата, които се самонараняват, са стресирани и не могат да разговарят със семейството, защото вероятно виждат, че техните майки и бащи не могат да ги изслушат."

Стигмата около разрешаването на проблема

В Япония все още има стигма около това човек да си признава, че е самотен и че има проблеми. Озора казва, че след обаждане жени и родители често започват разговора с фразата: "Знам, че е лошо да се моли за помощ, но може ли да говоря?"

След финансовата криза от 90-те години самоубийствата в Яония скочиха до рекордни нива през 2003 г., когато близо 34 000 души в страната сложиха край на собствения си живот. Експерти твърдят, че срамът и тревогата от уволненията при повечето на мъже по онова време са допринесли за депресията и увеличението на самоубийствата.

В началото на новото хилядолетие японското правителство увеличи инвестициите и усилията за предотвратяването на самоубийствата и оказването на подкрепа на оцелелите.

Според Озора и Кобаяши обаче това далеч не е достатъчно – намаляването на самоубийствата изисква японското общество да се промени.

"Срамно е другите да знаят за твоите слабости, затова криеш всичко, задържаш го в себе си и търпиш," казва Кобаяши. "Трябва да създадем култура, при която е окей човек да показва слабостите и страданията си."

Третата вълна

В последните седмици Япония отчита рекорден брой дневни случаи на COVID-19, а лекарите предупреждават за трета вълна, която може да се засили през зимните месеци. Експерти се опасяват, че самоубийствата ще се увеличат още на фона на продължаващите икономически проблеми.

В сравнение с някои други държави, ограниченията във връзка с коронавируса в Япония са относително малки. Страната обяви извънредно положение, но никога не е налагала строг локдаун, например, а ограниченията й за пристигащите от чужбина не са така непоклатими като тези в Китай.

С увеличението на случаите обаче някои се притесняват, че ще са необходими по-строги ограничения и са загрижени за това как биха се отразили на психическото здраве.