„Бум на пазара на имоти“, „В топ три по ръст на цените“, но и „Спрете презастрояването”, „Не на небостъргачите” - това бяха заглавията и лозунгите, с които стартира тази странна за всички ни година.

Инерцията от динамичната и изборна предходна година, довела популярността на градоустройствените теми и казуси до небивали висоти, съчетана с далеч по-тихия, но много логичен цикличен ритъм, така характерен за отделите сектори от пазара на недвижими имоти, вещаеха в началото на една съвсем контрастна и скучна донякъде година.

До вируса, епидемията, сутрешните брифинги и вечерните затваряния на дейности и бизнеси. До новите попълнения в речника ни - „локдаун и хоум-офис“. Рязко се повиши интересът и нуждите от много повече услуги и удобства във вече построените сгради, особено в жилищата и в обществените такива - болници, училища и детски градини.

Сериозно започна преосмислянето на нуждите и начините, по които ползваме административните и търговски площи в публичния и частен сектор. Строителството на сгради и съоръжения, заради естеството, обемите и традициите в него, не бе спряно.

Финансовите институции този път, за разлика от предишната криза, наистина с различна скорост и успеваемост съхраниха интереса и вниманието си и към сектора и към свързаното с него проектно и ипотечно кредитиране.

Защото, при всичките си местни, комунално-битови специфики и неуредици, двойни стандарти и залитания в крайности, недвижимите имоти са алтернатива, буфер, сигурност и спасение. Въпреки и особено в криза.

От диверсифицирането на портфейли на фондове и професионални инвеститори, през обезпечението за почти всеки кредит на бизнеси и фирми, за рентиерите с опит и начинаещите индивидуални инвеститори и, най-вече - за изконното и прагматично желание на всеки човек и домакинство да умножи и съхрани най-голямата си житейска придобивка и да остави на наследниците си собственост - недвижимите имоти винаги са били реален, пазарен, наличен и сигурен актив.

След сериозния спад на активността и обемите през първото полугодие на годишна база - свиване на сградното строителство с 8.4% и малък ръст при гражданското и инженерно (вкл. инфраструктурно) строителство от 0.5%, през третото тримесечие интензитетът и броят сделки методично започнаха своето възстановяване.

Към ноември 2020, по данни на НСИ, Националния регистър за ново строителство и реконструкции, НСНИ и ФИАБЦИ:

Стартирало ново строителство в размер на 4.8 млн. кв. м, от които:

  • жилища: 2,7 млн. (спад 26% спрямо 2019 г.)
  • промишлени сгради: 860 хил. (спад 20%)
  • офиси и търговски площи: по 170 хил. (спад, съответно, с 55% и 0.67%)
  • алтернативни имоти - здравни и учебни заведения, ваканционни (градски) имоти, затворени комплекси: 420 хил. (ръст 57%)

    • Брой сделки, трето тримесечие на 2020 г.:

  • за страната: 56675 (ръст 3% спрямо 2019 г.)
  • София: 6969 (+1%), Пловдив 3465 (+13%), Варна 3565 (+7%)
  • Бургас 1852 (+2%), Русе 1321 (-5%), Стара Загора1320 (+9%)

    • Инвестиционен пазар през 2020 г.: сделки към полугодието - 202 млн. eвро (ръст 21%)

    Българският пазар на недвижими имоти, след няколкото години на еуфория от предстоящото ни приемане в ЕС, през които международният интерес от индивидуални и институционални инвеститори стимулираше състезанието със съседни и сходни държави и дестинации, мина през една отрезвяваща финансова криза и хронична депресия, върнала обратно в изходна точка проекти и намерения, упорито и бавно се бори за повече внимание едновременно, и във външен, и във вътрешен план.

    Мудна администрация, липса на стимули за иновации, процеси и технологии, битпазарни очаквания и подпазарни нагласи от крайни клиенти, двойни стандарти и нелоялна конкуренция, митове и легенди за лоши строители и алчни брокери. Много количество и малко качество. Много енергия и малко ефективност.

    Това очаквам да се промени. Заради изключенията: имаме страхотни професионалисти - архитекти и проектанти, инженери и урбанисти, строители консултанти и мениджъри, които не се предават, не правят компромиси и вдигат нивото на работата си. Печелят награди и конкурси с амбициозни проекти и прекрасни сгради. Печелят признание и репутация и биват избирани да ръководят уважавани международни професионални организации.

    Очаквам положителните тенденции и успехите в частният сектор, корпоративната култура и бизнес етика, добрите практики и иновативните, но прагматични и работещи решения да започнат да се налагат като правило и стандарт. Да „санираме“ истински, не само опаковайки подбрани сгради и проблеми, а да „ретрофитнем” нормативната уредба и самата система на взаимоотношенията на всички заинтересовани страни, да започнем да управляваме процесите и да търсим дългосрочен ефект от разумното и екологично отношение към средата и нас самите.

    Очаквам трудна година - с понижени обеми, по-ниски очаквания за годишна запълняемост и възвращаемост, с много предоговаряния и разсрочвания. С много концептуални бъдещи промени. С отсяване на случайните играчи и край на клишетата. С цени не на кв. м., а на завършен, смислен краен продукт и услуга.

    Но недвижимите имоти затова са толкова полезна и едновременно масова и професионална алтернатива - защото дават тази дългосрочна перспектива и, ако имат правилния фундамент, устояват на трудностите и превратностите на променящите се макро- и микроикономически кризи и катаклизми.

    Защото пазарната им логика, дори и тук, е по-логична и по-пазарна от много други държавно регулирани или моно-(и оли)гополно центрирани сектори и сегменти. Защото в пазара на имоти участваме всички. И затова е важно всички да разбират и приемат това.

    За да го променяме и подобряваме методично и устойчиво.

    Автор: Иван Велков, председател на УС на БГФМА и ФИАБЦИ България, вицепрезидент на Световния съвет на експертите към Международна федерация по недвижими имoти FIABCI International