В началото на 2020 г. водещата новина на стоковите пазари беше свързана със срива в цената на суровините.

С избухването на пандемията от COVID-19 и "замразяването" на пътуванията, цените на петрола рязко се сринаха и дори за кратко бяха отрицателни.

През април фючърсите на американския лек суров петрол буквално не струваха нищо. През ноември обаче, подкрепени от надеждите за масова ваксинация и преодоляване на кризата, предизвикана от пандемията, цените на "черното злато" започнаха плавно да се повишават и в момента се намират на нива от над 50 долара за барел.

За останалите суровини 2020 г. съвсем не беше толкова лоша и дори може да се окаже, че тя слага началото на нов възходящ суперцикъл, пише The Economist.

През август цената на златото премина границата от 2000 долара за тройунция за първи път в историята си. Рекордно ниските лихвени проценти превърнаха ценния метал в по-изгодна инвестиция от американските държавни облигации.

Останалите борсово търгувани стоки също поскъпнаха и не само се възстановиха от загубите през април, но успяха да достигнат нива, по-високи от предкризисните и да приключат годината "на зелено".

Управляваните активи на фондовете, инвестиращи в суровини, достигат рекордните 640 милиарда долара към края на декември, по данни на Citigroup. На годишна база повишението е с близо 25 на сто.

През януари 2021 г. индексът на S&P GSCI, който следи представянето на стоковите пазари, надвиши нивата си от предходната година, въпреки че петролът има сериозна тежест в него.

Големият въпрос в момента е колко бързо може да се възстанови петролният пазар и докога ще продължи поскъпването на останалите суровини, пише още The Economist.

Това зависи най-вече от факторите, които доведоха до повишенията през 2020 г. и дали ще останат валидни и през настоящата.

Миналата година един от основните двигатели на растежа се оказа Китай, който значително увеличи вноса си, възползвайки се от ниските цени, за да попълни стратегическите си резерви.

Това в най-голяма степен се отрази на желязото и медта, както и на някои земеделски продукти, като пшеницата, соята и свинското месо.

Ограниченото предлагане също изигра роля за поскъпването. Пандемията от COVID-19 доведе до затварянето на някои големи добивни комплекси за желязна руда в Бразилия, а засушаването в Латинска Америка намали житната реколта.

Още в самото начало на 2021 г. се появиха сигнали, че на някои пазари проблемите в предлагането ще се запазят. На 11 януари Аржентина обяви, че вдига забраната за износ на царевица, наложена в началото на пандемията, но експортът ще продължи да бъде лимитиран.

Русия пък ще започне да налага експортни мита за износа на пшеница от средата на февруари.

В добивния сектор също остава рискът от прекъсвания в производството. Стачката на работниците в медния рудник Лас Бамбас в Перу предизвика сериозни притеснения.

В същото време петролът продължава колебливото си възстановяване, подкрепен от надеждите за осигуряването на глобален достъп до ваксините срещу COVID-19 и постепенно възстановяване на международните пътувания.

В опит да подкрепи пазара, Саудитска Арабия обяви по-рано този месец, че през февруари и март ще намали добивите си с 1 милион барела дневно.

Търговец на електроенергия - професията на бъдещетоОбемът на сделките с електрическа енергия на свободния пазар в Европа възлиза на 400 милиарда евро за последната година

Има и още два ключови фактора, които могат да повлияят за запазването на възходящия тренд при суровините и през 2021 г. Единият е свързан с масовата ваксинация в развитите държави, която би могла да възстанови, поне до известна степен, пътуванията и търговията.

Другият се крепи на очакванията за нови държавни стимули и по-конкретно от страна на новата администрация в Белия дом. Подобна стъпка може допълнително да отслаби щатския долар, което прави суровините, деноминирани в щатската валута, по-атрактивни за чуждестранните купувачи от развиващите се страни.

Някои анализатори, сред които е и Джеф Къри от Goldman Sachs, смятат, че възходящият тренд ще бъде дългосрочен и ще продължи през цялото следващо десетилетие.

"Пандемията може да се окаже структурен катализатор за стоковите пазари. Освен отслабването на долара и ръста в търсенето на някои суровини, тя може да стимулира и синхронизирането на усилията на някои от водещите икономики в определени сектори. Много държави в Америка, Европа и Азия планират "зелени инвестиции" в борбата с климатичните промени, както и със социалното неравенство. Помощите за бедните домакинства обикновено оказват силен ефект върху потреблението", отбелязва Къри.

По думите му трансформацията на транспортните системи, например изграждането на мрежи от електрически зарядни станции, изисква огромно количество ресурси.

Според оценките на Goldman Sachs държавните стимули в САЩ на стойност 2 трилиона долара ще доведат до повишаване на търсенето на петрол в следващите две години с по 200 000 барела на ден, или с около 1%.

Скептиците пък са на мнение, че очакванията за подобен растеж са преувеличени. Според Ед Морз от Citigroup скокът в цените на медта, например, не е подкрепен от тенденциите в търсенето и предлагането.

По думите му крехкото мнозинство на демократите в Сената не е гаранция, че новоизбраният президент Джо Байдън ще успее да прокара визията си за мащабни инвестиции, насочени срещу климатичните промени.

"Едва ли в близко бъдеще нещо може да стимулира търсенето на суровини по начина, по който това стана в първото десетилетие на XXI век", смята Морз.

Тогава възходящият суперцикъл беше задвижен от урбанизацията, мащабните инвестиции в индустриалния сектор и разрастването на средната класа в развиващите се пазари и по-конкретно в Китай.

Днес правителствата в много държави обявяват намеренията си за нов тип трансформация. А цените на суровините ще зависят до голяма степен от техните заявки и действия, пише още изданието.