Плановете на европейските лидери за въвеждане на мита върху неекологичния внос могат да бъдат осуетени от кризата, предизвикана от COVID-19.

За много от световните лидери тя вече изпреварва борбата с климатичните промени в списъка с основните приоритети, пише Bloomberg.

Предложението, формулирано като "трансграничен механизъм за коригиране на въглеродния отпечатък", е определени стоки и суровини (например цимент и електричество), внасяни от държави извън Общността, да се облагат с по-високи мита.

То получи предварителното одобрение на 27-те страни членки на ЕС, тъй като целта му е да бъдат защитени европейските компании, спазващи екологичните норми, от външните, не чак толкова екологични, производители.

Сега обаче не е ясно дали тази идея въобще ще може да бъде осъществена.

Целта на Европейския съюз е да се превърне в световен лидер по отношение на борбата с климатичните промени, като в същото време предпази индустрията си от ценовата конкуренция на останалия свят.

"Въглеродният механизъм" трябваше да генерира приходи за европейския бюджет в размер на над 14 милиарда евро годишно, но в същото време той трябваше да окаже натиск върху водещите търговски парньори на Общността, в лицето на САЩ, Китай и Русия, да предприемат съответни мерки за намаляване на въглеродните емисии.

Сега, в епохата след COVID-19, не е ясно дали това ще бъде възможно, а от друга страна са възможни и конфликти между отделните държави, които да задълбочат и без това обтегнатите търговски взаимоотношения в световен мащаб.

До голяма степен климатичните планове на ЕС зависят и от външни фактори, сред които са и резултатите на президентските избори в САЩ през ноември. За Брюксел няма да е толкова спешно да оказва политически натиск върху Вашингтон, ако новият "стопанин" на Белия дом се казва Джо Байдън, например.

Неговата кандидатпрезидентска кампания също включва пакет от 2 трилиона долара, които да бъдат насочени към борбата с климатичните промени и въвеждане на допълнителни мита върху вносните стоки с висок въглероден отпечатък.

Подобна е и идеята на ЕС, която е една от стъпките за постигане на въглеродно неутрална икономика до 2050 г. - да бъдат таксувани въглеродните емисии, генерирани от конкурентите на европейските индустриални компании.

Освен това се предвижда с тези средства да бъде финансирана и част от възстановителната програма след кризата, предизвикана от COVID-19.

Икономисти: По-топлият свят ще е по-беден и с повече неравенствоПо-високите температури до 2100 г. биха могли да свият световния БВП с над 20%, сочи ново проучване, а начинът, по който икономическият ефект ще бъде разпределен, заплашва да превърне климатичните промени в огромен двигател на неравенството в световен мащаб

Големият въпрос е как това ще бъде претворено в конкретни законови разпоредби, които да регламентират достъпа до единния европейски пазар. Неясна остава и формулировката на стоките и суровините с "висок въглероден отпечатък".

За да се избегнат по-високите мита, той трябва да е по-нисък от този на съответните европейски аналози или пък продуктите да идват от държави, които налагат по-строги ограничения и квоти върху емисиите.

Проблемът е, че този ход е изправен пред сериозни правни, икономически и политически предизвикателства.

Така или иначе, европейското индустриално производство вече е по-"екологично" от това на повечето места по света. В ЕС функционира най-голямата платформа за тръговия с въглеродни емисии, която изисква от фабриките, генериращи по-големи количества въглероден диоксид, да си"купуват" квоти, с които да компенсират своя отпечатък върху околната среда.

Според статистиката на Световната банка обаче, малко над една пета от всички въглеродни емисии по света са обект на някаква форма на финансова компенсация. През юли тази година в Европа цената на въглеродните квоти скочи до 14-годишен връх от 30.8 евро на тон. Очаква се до 2030 г. тя да надхвърли 40 евро на тон.

Според икономистите, цитирани от Bloomberg, ЕС рискува да започне нова търговска война, ако въведе трансграничния въглероден механизъм и увеличи митата върху неекологичните стоки.

Всяка подобна стъпка трябва да бъде синхронизирана с правилата на Световната търговска организация, така че да не нарушава принципите на свободната търговия.

Самото Парижко споразумение за климата от 2015 г. също представлява проблем, тъй като се базира на доброволни инициативи от страна на подписалите го държави, а въвеждането на въглеродни мита би нарушило тази концепция.

Европейският съюз вече научи, и то по трудния начин, че опитите да се бори сам с климатичните промени могат да бъдат болезнени. През 2012 г., под натиска на САЩ и Китай, Брюксел беше принуден да премахне авиокомпаниите от списъка на секторите, които трябва да "купуват" въглеродните си квоти.

А сега залогът е още по-висок.

И не на последно място, цялата инициатива тепърва ще трябва да премине през дългата и тежка процедура на одобрение и ратификация от всяка една държава в Общността. А това означава, че едва ли ще стане реалност до 2023 г. - крайния срок, заложен от европейските лидери.