Ако има тема, по която всички кандидати за кмет на Париж изглежда са постигнали консенсус, тя е следната: за добро или зло, четвърт век ляво управление е променило облика на града до неузнаваемост. За отиващата си администрация на социалистическия кмет Ан Идалго резултатите от зелената трансформация на града не подлежат на спор.

Въглеродните емисии в Париж са намалели с близо една трета от 2004 г. насам, а нивата на основните замърсители на въздуха са спаднали наполовина за същия период. Градът, прочут със своите плътно застроени хаусманови блокове, е обогатен с около 150 000 нови дървета от 2020 г. насам (към март 2026 г.) – макар че близо една трета от тях просто заменят изсечени в миналото екземпляри.

Може би най-осезаемата промяна, както за туристите, така и за парижани, е рязкото свиване на автомобилния трафик. Броят на колите в движение е намалял с повече от 50% спрямо 2004 г. Този резултат е пряко следствие от политиките на социалистическото управление, което последователно приоритизира пешеходното и велосипедното движение.

Трансформацията е най-видима по поречието на Сена. Преди повече от десетилетие предшественикът на Ан Идалго – Бертран Деланое – наложи историческа забрана за автомобили по левия бряг на реката, първата по рода си от 60-те години насам.

Мярката предизвика ожесточена съпротива от страна на дясната опозиция. Сред най-гласовитите критици бе Рашида Дати, кмет на елитния 7-и район, която според последните проучвания вече е сериозен претендент за кметския пост в Париж. През последните години Дати и нейните съюзници продължиха да оспорват разширяването на пешеходните зони по десния бряг, моста „Пон д’Иена“ и ключови части от градския център.

Днес обаче Рашида Дати изглежда почти неузнаваема, пише France 24. Залагайки на това, което сама нарича „прагматичен екологизъм“, тя гради кампанията си върху обещания да съхрани 200-те хиляди дървета на Париж и да обогати столицата с 500 нови зелени пояса. Дати предлага създаването на „оазиси на прохлада“ чрез замяна на асфалта с калдъръм и тревни площи, като подчертава, че нейната основна мисия е да постави парижкия пешеходец „в самия център на своята кампания“

Париж предлага по-тясно сътрудничество със съюзниците и по-активна роля на френското ядрено възпиране на фона на войната в Украйна и нестабилността в Близкия изток

Ядрената стратегия на Франция търси ново място в Европа

Завой към зеленото

Бившата консервативна министърка на културата далеч не е единствената представителка на дясната политика, която е пренастроила позициите си в полза на по-зелен Париж.

Кандидатът на крайнодясното „Национално обединение“ Тиери Мариани обещава засаждането на допълнителни 50 000 дървета, с фокус върху училищните дворове в столицата. Този ангажимент за озеленяване на учебните заведения се споделя от почти всички претенденти, включително от центристко-десния Пиер-Ив Бурназел. Неговата програма предвижда и съживяване на „Petite ceinture“ – 36-километровата изоставена железопътна линия, обграждаща Париж – чрез превръщането ѝ в зелени зони за отдих и паркове за кучета.

Дори постепенната трансформация на Париж в пешеходен град вече среща почти пълно единодушие сред съперниците. Някога остро атакувана от десницата като враждебна към шофьорите, тази политика днес се радва на широка подкрепа сред парижани – особено затварянето за автомобили на близо 300 улици пред училища през последните пет години. Бурназел дори предлага обхватът на тази мярка да бъде разширен до 626 училища.

Еманюел Грегоар – бивш заместник на Идалго и лидер на лявата коалиция (включваща Зелените и Комунистическата партия) – влиза в първия тур на изборите в неделя като лек фаворит. Неговите обещания са още по-мащабни: създаване на 1000 нови изцяло пешеходни улици и 300 хектара нови обществени градини. Екипът му предлага и радикални промени, сред които 25-километрова зелена променада по двата бряга на Сена и превръщането на околовръстния булевард „Периферик“ в зелен пояс около града.

Кандидатката на крайната левица София Шикиру настоява за амбициозно озеленяване на 40% от територията на столицата до 2032 г. Нейният план предвижда създаването на мащабен зелен коридор за пешеходци и велосипедисти, който да свърже Булонския лес в западния край на града с Венсенския лес на изток.

Единствено представителката на крайната десница Сара Кнафо се движи срещу общата тенденция. 32-годишната жена обещава да възстанови достъпа на автомобили до бреговете на Сена, да върне ограничението на скоростта по околовръстния път на 80 км/ч и значително да намали високите такси за паркиране в Париж. Интересното е, че дори тези мерки са представени като част от стратегия за по-ниски емисии – Кнафо аргументира позицията си с тезата, че движещият се автомобил замърсява три пъти по-малко от този, който е блокиран в задръстване.

Чрез охлаждаща мрежа, използваща речна вода, френската столица предпазва Лувъра и сградите си от екстремните горещини.

Париж – градът, който търси прохлада в Сена

Усещане за криза

Натали Блан, директор в Националния център за научни изследвания (CNRS) и ръководител на Центъра за политики на Земята, отбелязва, че парижани вече са дълбоко убедени в спешността на климатичните мерки.

„Едно от първите неща, които виждаме, е ускоряването на климатичните промени и приемането от страна на населението на този наратив, както и необходимостта от колективна адаптация – особено в градовете“, посочва тя. „Както показват последни изследвания на Shift Project, интегрирането на екологичните политики и необходимостта да се вземат предвид климатичните промени се подкрепят широко на местно ниво, в контекст, в който националните политики остават до голяма степен недостатъчни.“

Екологичният срив вече не е далечна или абстрактна заплаха. След поредица от екстремни горещи вълни, градските власти започнаха да моделират сценарии за оцеляването на Париж при температури от 50°C – реална опасност през следващия век според климатолозите. Резултатите от тези симулации бяха тревожни, макар и очаквани: градът не е подготвен за подобни крайности.

Според Блан политиките на общината все по-често се изместват от просто ограничаване на въглеродните емисии към активна подготовка на Париж за ефектите от затоплянето.

„В контекст, в който адаптацията остава пренебрегвана част от климатичните политики – въпреки че намаляването на емисиите на парникови газове получи значителни инвестиции през последните десетилетия – някои публични политики започнаха да надхвърлят строгата логика на ограничаването на емисиите и по-ясно да интегрират въпросите на териториалната адаптация“, обяснява тя.

Качество на живота

Въпреки че климатичната криза продължава да заема важно място в общественото съзнание, много от екологичните мерки, въведени в градовете на Франция, се основават и на по-практични нужди.

Доклад на Shift Project от миналия месец, изследващ нагласите на кметове и местни представители във Франция, разкрива важна тенденция: местните власти вече представят екологичните мерки не просто като част от глобалния енергиен преход, а като директен инструмент за подобряване на качеството на живот.

Над три четвърти от анкетираните посочват защитата на общественото здраве и благосъстоянието на гражданите като водещ мотив за подкрепата си на „зелени“ политики. На второ място се нарежда оптимизирането на енергийните разходи. Проучването отчита силна подкрепа за практически решения като санирането на сгради за по-висока енергийна ефективност и мащабните инвестиции в обществен транспорт и пешеходна инфраструктура.

Президентът на страната Еманюел Макрон нарече решението „акт на отговорност“

Директорът на Лувъра подава оставка 4 месеца след обира, разтърсил Франция

„Някои мерки се открояват с двойната си ефективност – както по отношение на намаляването на емисиите, така и на адаптацията“, отбелязва Блан. „Такъв е случаят с озеленяването на градските пространства, което се радва на широко обществено одобрение, както и с енергийната реновация на сградите. Тя не само ограничава емисиите, но и подобрява комфорта на обитаване, увеличавайки устойчивостта на сградите към горещи вълни.“

Тя обаче обръща внимание, че зад тази подкрепа понякога стоят и икономически интереси, които невинаги са свързани със загриженост за най-уязвимите групи.

„Освен екологичните съображения, озеленяването на градовете е обвързано и с процеси на гентрификация, тъй като имотите в близост до паркове и градини често поскъпват драстично“, обяснява тя. „За богатите собственици това е допълнителен стимул да подкрепят подобни проекти. И все пак, от гледна точка на общото качество на живот, градското озеленяване неизменно насочва фокуса към колективното благосъстояние.“