През март колумбийската столица Богота привлече вниманието на света, създавайки 84-километрова мрежа от велоалеи.

Целта беше да се осигури безпроблемното придвижване на работещите в ключовите сектори на икономиката, останали да действат по време на карантината, наложена заради разпространението на COVID-19.

Подобно на много други градове по света, като Париж и Милано, изместването на автомобилите в полза на пешеходците и велосипедистите в столицата на Колумбия беше посрещнато с аплодисменти от застъпниците на идеята за по-чиста градска среда, пише Bloomberg.

Кметът на града Клаудия Лопез обаче, която също е запален велосипедист, едва сега започва. Тя планира мащабно разширение на съществуващите веломаршрути и е убедена, че това е най-добрият начин за осигуряване на безпроблемно придвижване в бъдещето.

Още пред февруари тя обяви, че в следващите четири години ще бъдат изградени нови 280 километра велоалеи, които ще се свържат с вече съществуващата 550-километрова мрежа.

В момента близо 7% от всички пътувания в рамките на Богота се извършват с велосипед - повече от всеки друг град в Латинска Америка. Целите на местните власти обаче са много по-амбициозни.

Дългосрочните планове предвиждат в бъдеще 50% от пътуванията в града да се извършват с велосипеди или други форми на микромобилност, като електрическите скутери.

"Ако можем да използваме инерцията и волята, която имаме в момента, за да заместим автомобилите с по-устойчиви транспортни алтернативи, ще постигнем една голяма политическа и екологична победа", заяви Лопез в рамките на уебинар, организиран от базирания в САЩ Environmental Defense Fund.

Това обаче е трудна задача, особено в град, който е разположен високо в планинските масиви на Андите. За разлика от много други градове в Латинска Америка, Богота не разполага с метро.

Градският транспорт разчита основно на малките автобуси от системата TransMilenio, с които се извършват около 40% от всички пътувания в рамките на града.

Много от жителите на колумбийската столица обаче предпочитат да се движат с личните си автомобили. Заради тесните улички и гъстонаселените квартали, трафикът в Богота е кошмарен.

Градът държи първото място в световната класация на най-големите задръствания. Жителите му прекарват средно по 191 часа годишно в автомобилите си.

А "благодарение" на вредните емисии, които тези превозни средства генерират, Богота е на четвърто място в списъка на латиноамериканските градове с най-лошо качество на въздуха.

Велосипедите изтласкват автомобилите от европейските градовеЕдин от малкото позитивни ефекти на кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, е ренесансът на двуколесните, пише Bloomberg

Проблемите с трафика в града съществуват от десетилетия, като в годините са изпробвани различни иновативни начини за тяхното преодоляване. Освен че има една от най-големите мрежи от транзитни пътни платна, предназначени само за автобуси (т. нар. bus rapid transit), Богота има и дългогодишни традиции в придвижването с двуколесни превозни средства.

Всяка неделя в столицата на Колумбия се провежда инициативата Ciclovía - масово велосипедно събитие, заради което изцяло се затварят за автомобили част от градските улици. Първото подобно мероприятие е организирано още през 1974 г.

В него се включват над 5000 велосипедисти с настояване за изграждане на по-добра инфраструктура. По онова време основният фокус в страната е насочен към строителството на нови пътища за автомобилите.

Днес градът е на 12-о място в класацията на най-удобните места за колоездене.

Пандемията обаче даде повод на местните власти да помислят за още по-сериозна реформа на уличното движение. 65% от домакинствата в града не притежават личен автомобил, но въпреки това 85% от публичното пространство е заето от моторизирани превозни средства.

"Трябва да осигурим по-добра инфраструктура и да "пренаредим" общественото пространство, така че да гарантираме безопасното и удобното придвижване за всички жители на града", казва пред Bloomberg Николас Еступинан, директор на сектор "Мобилност" в градската управа.

Новите "аварийни велоалеи" са част от тази трансформация. Те са направени така, че да улесняват придвижването на колкото се може повече хора и да подпомогнат трафика на автобусната мрежа TransMilenio.

В момента всеки от нейните автобуси може да превозва максимум 35% от максималния си капацитет пътници, като мярка срещу разпространението на COVID-19.

От главните пътни артерии в града са "изрязани" допълнителни ленти, предназначени за велосипедисти, които се движат успоредно на автобусните платна. В допълнение към това, максималната скорост за движение в града беше намалена до 50 километра в част, а поне 20% от обществените и частните паркоместа трябва да бъдат заделени за велосипеди, докато не отмине пандемията.

В същото време общината предприема и мерки срещу кражбите на велосипеди, които се увеличават с 24% за първите шест месеца на 2020 г. Създадена е регистрационна система, в която се описват характеристиките на всеки велосипед, както и неговият сериен номер, което затруднява последващата му продажба на "черния пазар".

Засега промотирането на велотранспорта в Богота изглежда ефективно. Преди избухването на пандемията в града са се извършвали около 880 000 пътувания с велосипед всеки ден.

И въпреки че по време на карантината повечето хора работеха от вкъщи, а училищата и университетита бяха затворени, властите изчисляват, че велосипедните пътувания са намалели само с около 50%.

Колоезденето се превръща в мания за британците В момента се наблюдава истински бум продажбите на велосипеди на Острова

Диана Морено е един от хората, които са избрали именно придвижването с велосипед до работното си място. Тя е медицинска сестра в една от големите болници в Богота. През май тя започва да ходи с колело на работа, а времето, за което стига до болницата, пада от около час на не повече от 40 минути.

"Пътуването с велосипед е и релаксиращо. При целия стрес, на който сме подложени по време на работа, то те кара да забравиш за ежедневните проблеми. На мен дори не ми пречи, когато вали дъжд", разказва Морено.

Онлайн проучване на организацията Lima Cómo Vamos, която промотира придвижването с велосипеди, показва, че от анкетираните през май тази година над 1 300 души 30% имат намерение да променят начина си на придвижване в дългосрочен план, дори и след приключването на пандемията.

11% от хората, които до този момент са използвали автомобили, искат да преминат към велосипеден транспорт. Същото важи и за 32% от тези, които досега са ползвали градските автобуси.

Но изграждането на велоалеи е само част от необходимата подготовка за подобна трансформация, пише още изданието. В Богота, например, все още е много малък делът на жените, които се придвижват с велосипед - едва 24%.

Освен това, с разхлабването на противоепидемичните мерки, автомобилите по улиците постепенно ще започнат да се увеличават, а това означава, че много от шофьорите ще си поискат обратно пространствата, "отнети" в полза на велосипедистите. Засега "аварийните велоалеи" са очертани само с временна маркировка от конуси и оранжева боя.

Велоактивистите настояват поне част от тях да бъдат преобразувани за постоянно, тъй като в противен случай всичко, постигнато по време на пандемията, може бързо да бъде изтрито.

"Хората, които използват по-екологични и устойчиви форми на транспорт, заслужават повече пространство. Ние доказахме, че подобна стъпка е възможна", казва Деянира Авила, която ръководи общинската дирекция, отговаряща за велосипедния транспорт.