Преди хиляди години Сахара е изненадващо зелена - с богата растителност и водоеми, които покриват почти всичко, което днес е пясъчна пустиня.

Има обширни открити пасища, гори, реки, езера и влажни зони, които позволяват на различни животински видове да оцеляват. Антилопи, газели, жирафи, слонове, петнисти хиени, зебри и други обикалят саваната, докато крокодили се припичат на слънце по бреговете на реките, а хипопотами се търкалят в калта.

Доказателства за зеленото минало на Сахара са останали в скалите - под формата на вкаменелости, петроглифи и скални рисунки от хора, живели в района през този период.

Едно добре познато такова място с петроглифи е Пещерата на плувците, разположена в отдалечените планини Гилф Кебир в Югозападен Египет, близо до либийската граница, разказва Amusing Planet.

Пещерата на плувците е открита от унгарския изследовател Ласло Алмаси през октомври 1933 г. Тя съдържа малки произведения на изкуството на хора, които се смята, че са плували в нея. Предполага се, че картините са създадени през периода на неолита, преди около 8000 години.

Ласло Алмаси пише в книгата си „Непознатата Сахара“, че плувните сцени са реални изображения от живота по времето на създаването на рисунките, което предполага, че е имало климатична промяна от умерен климат към пустиня.

По това време това е радикална нова теория, която звучи толкова съмнително, че издателят е принуден да добави няколко бележки под линия в книгата, за да стане ясно, че не споделя това мнение.

Теорията на Ласло Алмаси е сензационна, но не съвсем нова. Много древни историци, като Херодот и Страбон, споменават за зелена Сахара, но тези твърдения не са приети сериозно от учените. Все повече и повече доказателства в подкрепа на това обаче започват да се появяват през втората половина на 20 век.

Най-надарените с природна красота страни в светаЩе ви бъде трудно да намерите държава по света, която да не предлага никакви природни красоти, но някои са по-надарени от други

Те показват, че в древността субтропична Северна Африка е била много по-влажна, отколкото е днес. В този период, известен като африкански влажен период, в околностите на езерата и реките има буйни зелени гори и по-малки храсти в останалите райони. Многогодишните езера са в изобилие, а нивата им са много по-високи.

Преди около 6000 до 5000 години климатът започва да се променя и растителността намалява. Сахара става безплодна и се изпълва с пясък, издухан от пресъхналите езера. Изсъхването й принуждава хората да се преместят край Нил, където създават обществото на Древен Египет с неговите фараони и пирамиди.

Ласло Алмаси е един от шепата изследователи, които изучават либийската пустиня в края на 20-те и началото на 30-те години. През 1932 г. той предприема експедиция, за да открие легендарния Зерзура, или Оазисът на птиците, заедно с трима други британски изследователи.

Мъжете използват самолет, за да изследват пустинята от въздуха, като откриват три скрити долини с растителност в северната част на Гилф Кебир. Всички опити за достигане до тях обаче се провалят.

През 1933 г. Алмаси предприема нова експедиция, този път с известния немски етнограф Лео Фробениус, и успява да навлезе в неуловимите долини. Той открива много праисторически обекти на скалното изкуство, включително пещерата на плувците във Вади Сора.

Измислен разказ за пътуванията му е представен във филма „Английският пациент“, където Ласло Алмаси е изигран от Ралф Файнс.