Много бизнеси фалираха по време на пандемията, но не и бизнесът с диаманти. Търговията с бижута, с произведения на изкуството и с колекционерски автомобили процъфтява.

И през тази година за 8 март, за отминалия ден на влюбените „Св Валентин“ и за рождени и за именни дни, съпруги получиха доста по-тежки бижута от обичайните, при това с по-едри скъпоценни камъни. Това е израз на обич, но повече - семейна инвестиция, която съпрузите правят в период на несигурност като очаквани скокове на пазарите и нестабилност на валутите. Не всички вярват във виртуалните пари, но диамантите са сигурно вложение, което едва ли би девалвирало.

Затова наред с производството и продажбата на стоки от първа необходимост през всички локдауни фабриките за шлифоване на диаманти и магазините в Диамантената борса бяха отворени. Не се стигна до изключителни улеснения за работещите като в предприятията за диаманти в Индия, където на желаещите да работят се предлагаше двойна заплата, безплатна квартира за семейството и безплатна храна. Но и израелските работници и търговци на диаманти имаха своите привилегии.

Третата по големина диамантена борса в света е в Рамат Ган, Израел, пише БНР. Азриел Гарти е един от водещите израелски бизнесмени на диаманти, чийто род е от Пловдив.

„Няколко години преди пандемията имаше криза в производството и продажбата на диаманти. Проблемът не бе само в конкуренцията на изкуствените скъпоценни камъни.

Локдауните накараха много бизнесмени да преразгледат приоритетите си. Вече не можеше да се инвестира в скъпи пътувания и курорти. Дори тези, които предпочитаха да хапват в луксозни ресторанти, трябваше да останат вкъщи. Борсовите пазари станаха несигурни, това е причината инвестициите в бижута и диаманти отново да станат предпочитани.
Имаме два основни вида купувачи.

За по-зрялото поколение е най-важно да видят с очите си камъните, да ги докоснат, преди да купят. За по-младите - и запознаването със стоката по интернет е достатъчно. Има събития, за които купуването на бижу е задължително - като годежи, сватби, раждане на деца. В англоезичните страни по големината и чистотата на диаманта в годежния пръстен семейството на годеницата може да определи социалния статус на бъдещия зет. Другата причина за купуване на диаманти е, че вложенията са сигурни.

Тази година се търсеха диаманти и бижута с тях в Далечния изток и в Америка. В Европа по-малко. Интересът в Израел също е голям. Цените на тази стока са стабилни и не се влияят от търсенето и предлагането. За нас, търговците и производителите, не беше проблем да уредим продажбите по интернет. По-сериозен се оказа проблемът с транспорта, защото почти през цялата година нямаше въздушен трафик, което направи доставките на диаманти от страните производителки нередовно. В Израел има известни запаси от нешлифовани диаманти, но търсенето е голямо и трябваше да поканим на работа пенсионирани майстори-бижутери. Бих нарекъл сегашните продажби „пазаруване за отмъщение“.

Борсовата търговия е несигурна заради икономическата криза, предизвикана от пандемията. Липсват каквито и да е било развлечения заради карантината. Затворени по домовете си, хората ограничиха дори купуването на дрехи. Но едно бижу никога не излиза от мода. Диамантът е скъп подарък и след десетилетия, добро наследство за деца и внуци. Освен инвестиция в кризата, диамантите се оказват и спасителни инструменти. За някои семействата сега са „черните дни“ и са принудени да продават останали от дедите им украшения. А когато инвестициите са само диаманти, без да са вложени в бижута, ликвидността е по-лесна“.