Гигантска светеща в тъмното акула живее в дълбокия океан край Нова Зеландия
Редица дълбоководни същества светят в тъмното.
За първи път обаче учени, изучаващи морския живот, откриват гигантска светеща акула.
Изследователите забелязват тюленовата акула (или акула кайтфин) край източния бряг на Нова Зеландия по време на проучване миналата година, заедно с още два други вида акули, които също притежават биолуминесценция.
Акулата кайтфин може да достигне близо 2 метра дължина и обикновено живее на 300 метра под морското равнище. Учените я смятат за най-големия известен светещ гръбначен вид, посочва Daily Mail.
И трите уникални същества живеят в зона на океана, наречена „зона на здрача“, която се простира на близо 1 000 метра под морското равнище, до която не прониква светлина.
Проучването предполага, че поради обитаването на регион без светлина акулите няма как да се скрият, заради което използват своите светещи тела като камуфлаж. Те им позволяват да се слеят с фона на ярката повърхност на водата.
Изследването, публикувано в списанието Frontiers in Marine Science, е проведено от изследователи от Белгия и Нова Зеландия, които са направили откритията си през януари 2020 г. и са публикували своите констатации на 26 февруари.
Видовете обитават Chatham Rise - район от океанското дъно на изток от Нова Зеландия.
И въпреки че съществата са известни на научната общност, за първи път при тях се наблюдава феноменът на биолуминесценция.
Това явление, наричано още „жива светлина“ или „студена светлина“, е предизвикано от химическа реакция в рибите, благодарение на молекула луциферин, която произвежда слаба реакция със светлината.
Биолуминесценцията често се разглежда като грандиозно, но необичайно явление в морето, но като се има предвид необятността на дълбоките води и появата на светещи организми в тази зона, сега е все по-очевидно, че произвеждането на светлина трябва да играе важна роля в най-голямата екосистема на нашата планета, казват изследователите в публикуваното проучване.
Изследването се фокусира най-вече върху акулата кайтфин, тъй като изследователите са объркани защо тези големи гръбначни животни разполагат с осветителни способности.
Те откриват, че въпреки че мое да стане жертва на малко хищници, кайтфинът е една от най-бавните акули. След анализ на съдържанието на стомаха на даден екземпляр, екипът установява, че тя обикновено се храни с по-малки биолуминесцентни акули с по-висока скорост на плуване.
Хипотезата на екипа е, че акулата кайтфин използва луминисценцията, за да осветява дъното на океана, докато търси и ловува плячка, като това й позволява да атакува в "стелт режим".