Древни градове, изгубени през вековете
През историята на човешката цивилизация хиляди градове са се издигали и са падали, а за някои дори няма много доказателства, че са съществували. Други обаче са оставили повече следи.
Причините, поради които цивилизациите изчезват завинаги, се основават на климатични промени, войни и природни бедствия. Градовете са привидно изгубени във времето, докато не бъдат открити артефакти, които да ги върнат към живот.
Запознаването с тези древни цивилизации и хората, които са ги населявали, е наистина очарователно, посочва World Atlas и представя пет от тях:
Петра
Този древен град в Южна Йордания е столица на Набатейското царство, процъфтявало от 4 век пр. в. е. до 106 г. сл. н. е. Петра е важен търговски кръстопът на продаващите и купуващите подправки и коприна, като в града се срещат търговци от Рим, Гърция, Египет, Индия и Китай.
Големият град е построен отстрани на каньона Вади Муса в южната част на Йордания, издълбан в скали от пясъчник. Той има сложно проектирана система за управление на водите, изградена с керамични тръбопроводни канали, която е невероятен пример за хидротехника.
Петра е анексирана от Рим през 106 г., а търговските пътища скоро се изместват, променяйки съдбата й завинаги. Стотици години по-късно земетресения увреждат водната система на града и той е изоставен. Открит е отново през 1912 г. от Йохан Лудвиг Буркхард.
Мачу Пикчу
Преоткрит през 1911 г., Мачу Пикчу тъне в забвение в продължение на много векове над долината Урубамба в Перу. Наричан още „Изгубеният град на инките“, той не може да се види отдолу, тъй като е на върха на планина и е заобиколен от селскостопански тераси.
Каменните му блокове са съединени без хоросан. В разцвета си градът е един от най-важните културни, политически и религиозни центрове на империята на инките. Той е разделен на две части и разполага с древен храм на Слънцето. Мачу Пикчу е определен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Помпей
Разказват се невероятни истории за трагедията на Помпей, случила се на 24 август през 79 г. сл. Хр. Това е денят, в който изригва вулканът Везувий, а обитателите на града не са подготвени за бедствието. Целият Помпей бързо се покрива с пепел и пръст, като се смята, че загиват от 2000 до 16 000 души.
Забележително е, че изригването запазва града в състоянието, в което се намира, когато лавата се излива от вулкана върху постройките и хората. Всичко сякаш е замръзнало във времето.
Всички оцелели бягат, а Помпей скоро е забравен. Мястото е разкопано през 18 век, а намерените доказателства предоставят много подробности за ежедневието в този древен италиански град.
Теотиуакан
Древен Египет е известен със своите спиращи дъха пирамиди, но град Теотиуакан със сигурност не му отстъпва. Той се намира в близост до Мексико Сити и се смята, че е бил заселен около 400 г. пр. н. е. до 400 г. сл. н. е.
Това е най-влиятелният и мощен град в региона. Истинското съкровище на Теотиуакан са неговите масивни стъпаловидни пирамиди, като тук има и древни храмове, дворци, площади и жилищни комплекси.
Голяма част от историята на града все още е загадка, но някои смятат, че упадъкът му идва в резултат на променящите се климатични условия, като например дългосрочни суши.
Ктезифон
Някои от най-ранните цивилизации в света са разположени в Древна Месопотамия, намираща се в Западна Азия. Днес този регион заема части от Сирия, Кувейт, Ирак и Турция. През 6 век един от най-големите му градове е Ктезифон, който се намира в близост до Багдад.
Той е завладян от Рим, а след това и от Византийската империя. През 637 г. сл. н. е. е превзет от мюсюлманите по време на ислямското нашествие в Персия. От Ктезифон е останало малко, освен qāq Kisrā.
Тази голяма сводеста зала се смята за бивш дворец на крал, а мнозина вярват, че древният град е вдъхновението за град Исбанир, споменат в Приказки от хиляда и една нощ.