Седмицата започва със срив при турската лира
Азиатските пазари на акции се представят разнопосочно днес, след като сривът при турската лира породи опасения, че може да се стигне до капиталови ограничения за спиране на поевтиняването, макар че по-широките ефекти от това засега остават ограничени.
Доларът поскъпва с 12% спрямо турската лира - до ниво от 8.0500. Преди това турската валута губеше 15%, до 8.4850 спрямо долара, в сравнение със 7.2185 в петък, доближавайки се до нивата си от ноември, когато достигна исторически минимум от 8.58.
Понижението дойде, след като президентът на Турция Реджеп Ердоган шокира пазарите, като смени управителя на централната банка с нов, който е почитател на ниските лихви.
“Властите имат два избора - или да използват лихвените проценти, за да стабилизират пазарите, или да наложат капиталови ограничения,” казва пред Ройтерс Пер Хамарлунд, старши анализатор в SEB Research.
“Предвид все по-авторитарния подход на президента Ердоган, ограниченията на капиталовите потоци изглеждат най-вероятния избор.”
Несигурността доведе до понижение от 1.8% на японския индекс Nikkei, което отчасти се дължеше на спекулациите, че японските инвеститори на дребно може да понесат загуби по дългите си позиции при лирата.
Ефектите бяха по-слаби на останалите пазари, като азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI дори нарасна с 0.2%, подпомогнат от 0.8-процентния ръст на индекса на китайските сини чипове.
Фючърсите на европейския индекс EUROSTOXX 50 отстъпват с 0.2%, а тези на FTSE губят 0.1%. Фючърсите на щатския технологичен индекс Nasdaq бележат повишение от 0.4%, докато тези на S&P 500 се колебаят между положителна и отрицателна територия.
Доходността по щатските 10-годишни държавни облигации се понижи с пет базисни пункта - до 1.68%, което предполага, че някои инвеститори предпочитат активите убежища.
Редица представители на Федералния резерв на САЩ се очаква да говорят тази седмица, в това число три участия от страна на председателя Джером Пауъл, което означава още волатилност на пазарите.
Днешният срив при турската лира доведе до леко поскъпване на йената, като ръстът беше по-забележим спрямо еврото и австралийския долар. Това, от своя страна, понижи еврото леко спрямо долара до 1.1885.
След първоначалния спад доларът се стабилизира до 108.86 йени, а доларовия индекс запазва позиции при 92.077.
Йената беше подкрепена и от опасенията, че дребните японски инвестиции са изградили дълги позиции при турската лира, които може да се наложи да закриват, което ще доведе до нова вълна на разпродажби при валутата.
Анализатори от Citibank обаче се съмняват, че това ще доведе до повсеместен натиск върху развиващите се пазари, които отбелязват, че последният път, когато лирата поевтиня през 2020 г., ефектите бяха малки.
Златото поскъпна с 0.5%, до 1 735 долара за тройунция.
Цените на петрола отново се понижават, след като миналата седмица изгубиха близо 7% на фона на опасенията относно търсенето в световен мащаб, които накараха спекуланти да прибират печалби по дългите си позиции.
Днес брентът поевтинява с 37 цента, до 64.16 долара за барел, докато щатският лек суров петрол (WTI) губи 68 цента, до 60.74 долара за барел.