Древногръцкият историк Херодот казва за египтяните, че "земята им е дадена от реката".

Той има предвид водите на река Нил, които са основният двигател на една от първите велики цивилизации в човешката история.

Река Нил е най-дългата река в света - разстоянието от изворите ѝ в Централна Африка до делтата в югоизточната част на Средиземно море е 6853 километра. Тя осигурява на Древен Египет плодородна почва, вода за напояване, като в същото време играе ролята и на основна транспортна артерия.

По нейните брегове изникват градове, които процъфтяват в сърцето на пустинята.

За да могат да се възползват от реката обаче, египтяните са принудени да се приспособят към нейните годишни цикли и периодичните наводнения. В същото време това им помага да разаработят нови технологии и умения - от земеделието до изграждането на плавателни съдове.

Водите на Нил се оказват много важни и за строежа на пирамидите - масивните гробници на фараоните, които остават в историята като едно от Седемте чудеса на античния свят.

Освен от практична и материална гледна точка, реката оформя и духовния свят на древните египтяни - тяхната религия, култура и светоглед.

Името на Нил идва от гръцката дума Nείλος, която означава "речна долина". Самите египтяни обаче са наричали реката Ар или Аур - Черната. Това наименование идвало от богатите черни седименти, които се отлагали по дъното на реката и в почвите около нея. В края на всяко лято реката излизала от коритото си, превръщайки долината по долното си течение в плодородна обработваема площ.

Циклите на реката били толкова важни за египтяните, че годишният им календар започвал с първия месец от прииждането на реката. Те почитали и конкретен бог, който управлявал движението на реката - Хапи.

Египет е една от първите държави в човешката история, които започват да развиват широкомащабно земеделие. Египтяните отглеждат както хранителни култури, като пшеница и ечемик, така и технически, като лен, който използват за производството на облекла.

За да се възползват от водния ресурс на Нил, те изграждат специални напоителни системи и съоръжения. С помощта на специални диги земята се разделя на участъци, които престояват известно време под вода, преди да бъдат засети.

Предизвикателството е било огромно, тъй като земите, върху които египтяните живеели и строели своите домове, били наводнявани от реката всеки август и септември. Насочването на водната стихия и контролирането ѝ с помощта на системата от диги и иригационни съоръжения е било плод на висока инженерна мисъл, както и на десетки, а може би и стотици години, прекарани в "проби и грешки".

По поречието на Нил египетяните изградили и специална система от каменни колони, които измервали нивото на реката и позволявали да се прогнозира дали реколтата ще бъде силна или слаба.

Как Нидерландия отвоюва земята си от морето? Нидерландия е независима държава от 1815 г., но хората, които населяват нейната територия, от хилядолетия я разширяват за сметка на Северно море

Освен за развитието на земеделието, река Нил допринесла много и за мобилността в Древен Египет. Египтяните се превърнали в опитни корабостроители. Те разполагали както с големи кораби, оборудвани с платна и гребла, които можели да изминават дълги разстояния, така и с малки лодки, направени от тръстикови стебла, закрепени върху дървена конструкция.

С тези плавателни съдове били транспортирани всякакви стоки - добитък, риба, зеленчуци, хляб и строителни материали. Подобни сцени са изобразени върху рисунки, датиращи още от Старото египетско царство от третото хилядолетие преди Новата ера.

Лодките и корабите били толкова важни за местните хора, че те често погребвали своите владетели в тях, като символ за пътя им към вечността.

С лодките, саловете и корабите били пренасяни и масивните варовикови каменни блокове, използвани за строителството на пирамидите.

За древните египтяни река Нил представлявала границата между живота и смъртта. Те разделяли материалния свят на две части. Едната била "черната земя" около поречието на реката, където имало достатъчно вода и градовете процъфтявали. Пустинята пък наричали "червената земя" - там било царството на смъртта и хаоса.

Годишният ритъм на живота, в който краят на лятото и началото на есента започвали с наводненията по долината на Нил, продължил чак до началото на XX век, когато започва изграждането на Асуанската язовирна стена. Нейната основна цел е да се регулира неравномерното течение на реката и да се осигурят водни ресурси за култивиране на части от пустинята.