Може ли държавата да компенсира бизнеса заради скъпия ток?
Драстичното покачване на цената на електрическата енергия на свободния пазар съсипва българската индустрия. Това коментира пред Българското национално радио председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев.
Той прогнозира, че енергийният пазар няма да се успокои скоро и настоя поне 50% от цената, която е над пазарната, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране (119 лева), да бъдат във вид на компенсации за стопанските потребители, които са на свободния пазар.
По думите му, ако ситуацията продължи и няма компенсация от страна на държавата, бизнесът е обречен на фалити.
Енергийният експерт Еленко Божков, който е член на стратегическия съвет към президента, заяви, че компенсациите за бизнеса са напълно възможни.
„Свръхцените водят до свръхпечалби. Парите могат да се вземат от печалбата от дивиденти на АЕЦ Козлодуй и бизнесът да бъде компенсиран до март 2022 година. При битовите потребители нещата ще изглеждат по-различно, освен ако не се преодолее възможното увеличение на цената на тока от януари 2022 година“, каза още Божков.
Според него около 1.3 млрд. лева ще бъдат необходими за компенсиране на бизнеса, докато според Добри Митрев ще са нужни по-малко пари.
„Има решения, които държавата може да вземе и да облекчи този шок в цените на електрическата енергия. Бизнесът ще запази заетостта на хората, доходите им, това ще намали инфлационния натиск. Като не можем да заплащаме енергията, това означава затворени предприятия, закриване на хиляди работни места, натоварване на социалната система, катастрофа за държавата“, допълни председателят на БСК.
Еленко Божков настоя за незабавна промяна в управлението на Българската независима енергийна борса. Той заяви, че е важно да се договори с Европейската комисия отлагане на спирането и продължаване на живота на въглищната енергетика в България.
Според Добри Митрев в дългосрочен план също са необходими промени.
„Трябва да си отговорим ясно на въпроса дали сме част от зелената сделка. Ако сме, с какво и кога компенсираме този недостиг на енергия, на каква цена, с какво ще заместим тези мощности, с какво ще заместим работните места и с какво ще запазим своята относителна енергийна независимост. На тези въпроси трябва да се отговори с мислене, със стратегия, със срокове и с финанси", заяви председателят на БСК.