Преди броени дни действащият световен шампион по шахмат Магнус Карлсен защити титлата си и спечели финала на световното първенство, организирано от Световната шахматна федерация (FIDE) в Дубай.

Опонент на норвежеца беше претендентът за титлата Ян Непомнящий от Русия, който загуби мача в 11 партии, записвайки 7 ремита и 4 загуби.

Това е петият пореден финал за Карлсен, който печели първата си световна титла през 2013 година, изправяйки се като претендент срещу действащия по онова време шампион Вишванатан Ананд от Индия.

Наградният фонд на финала тази година беше в размер на 2 милиона евро (2.26 милиона долара), 60% от които отиват при победителя. Така Магнус Карлсен прибра 1.2 млн. евро, докато Непомнящий трябваше да се задоволи с останалите 800 хиляди евро.

От петте световни финала, които има зад гърба си до този момент, Карлсен е спечелил общо 3.5 млн. долара.

Тазгодишният награден фонд обаче не е най-големият в историята на световните шахматни финали.

Двубоят между Гари Каспаров и Анатоли Карпов от 1990 година държи първенството в класацията с общ награден фонд от 3 млн. долара. Каспаров, който печели двубоя и защитава световната си титла, взима 1.88 милиона от тях.

Това е и първият случай, в който наградният фонд се измерва в 7-цифрена сума. Интересът към него е не само спортен, но и политически, тъй като Каспаров по това време все още е гражданин на Съветския съюз, но отказва да изиграе партията под съветския флаг. Вместо това той избира стария руски трикольор в бял, син и червен цвят, като аргументира избора си с това, че по този начин заявява подкрепата си за демократичните реформи в страната. Анатоли Карпов изиграва мача като официален представител на СССР.

Съветският съюз се разпада на следващата 1991 година и избира именно трикольора в бяло, синьо и червено за свое официално знаме. Това не е нито първият, нито последният случай, в който Каспаров заявява открито политическите си възгледи. По ирония на съдбата през 2013 година той емигрира от Русия именно заради несъгласието си с политиката на президента Владимир Путин, като дори заявява, че се чувства застрашен в страната, чийто флаг издига на световните финали през 1990 г. още преди официалното ѝ утвърждаване.

Веселин Топалов, който до момента е единственият българин, участвал на световен финал по шахмат при мъжете, играе в мач за 1 милион долара срещу Владимир Крамник през 2006 година. Тогава Топалов губи, но и двамата взимат по 500 000 долара.

"Големите пари" навлизат в шахматния спорт благодарение на американския гросмайстор Робърт Фишър. През 1972 година той се изправя като претендент срещу действащия световен шампион Борис Спаски от СССР в двубой, който също носи огромен политически заряд.

Световната федерация започва да организира официално шахматните финали през 1948 година. Дотогава те са били организирани на частни начала, а наградният фонд е бил осигуряван от различни спонсори.

На днешната дата преди 30 години се разпада най-голямата държава в светаКак обаче се стига до този повратен момент в световната история?


Първият официален шампион на FIDE е Михаил Ботвиник от СССР. До 1972 година титлата е печелена единствено от граждани на Съветския съюз - пет пъти от Ботвиник, два пъти от Тигран Петросян и по веднъж от Михаил Тал, Васили Смислов и Борис Спаски.

Именно последният се изправя като действащ шампион срещу Боби Фишър, който се нагърбва с тежката задача да прекъсне 24-годишната съветска шахматна доминация и то в разгара на Студената война. Наградният фонд възлиза на космическите за онези години 250 000 щатски долара. За сравнение, по време на предишния финал, игран между Тигран Петросян и Борис Спаски, наградният фонд е само 2000 долара.

Освен това Фишър настоява да получи и 30% от приходите от телевизионните права по време на мача. Той дори пропуска откриващата церемония на 1 юли 1972 година, като отказва да се яви на двубоя, докато не бъдат изпълнени финансовите му изисквания. Според слуховете, лично Хенри Кисинджър, съветник на президента Ричард Никсън, се обажда на ексцентричния шахматист и го убеждава да се състезава с думите: "Америка иска да излезеш и да размажеш руснаците".

Това е първият световен шахматен финал, който се излъчва пряко по телевизията. Той се играе в столицата на Исландия Рейкявик и за много от шахматните ентусиасти остава в историята като "Мача на 20-и век". В крайна сметка, американецът успява да спечели, въпреки че губи първата партия и дори обвинява за неуспеха си телевизионните камери, които са поставени в близост до шахматната дъска.

Успехът му носи световната титла и точно 156 250 щатски долара. Три години по-късно, през 1975 година, я губи служебно, след като отказва да се яви на организирания от федерацията двубой срещу шампиона на СССР Анатоли Карпов. Така Фишър остава единственият американец, печелил световната титла.

Шахматните финали преди епохата на FIDE също привличат огромен интерес, но наградните фондове са далеч по-скромни. Едно от малкото изключения е мачът между кубинския гросмайстор Хосе Раул Капабланка и германеца Емануел Ласкер през 1921 година. Тогава Капабланка се явява като претендент срещу Ласкер, който държи неформалната световна титла в продължение на цели 27 години. Ласкер печели първия си световен шампионатен мач срещу Вилхелм Щайниц през 1894 година.

Наградният фонд от 25 000 долара в мача му с Капабланка е осигурен от шахматни ентусиасти, които отделят от личните си средства, за да наблюдават титаничния сблъсък. В "днешни" пари, преизчислени спрямо инфлацията, наградният фонд от 1921 година възлиза на около 390 000 съвременни щатски долара.

Първият шахматист, който официално получава титлата световен шампион, е Вилхелм Щайниц, който е роден в Австро-унгарската империя, но по-късно получава и американско гражданство. През 1886 година той играе срещу английския гросмайстор с полско потекло Йохан Цукерторт в мач с награден фонд от 800 паунда. В съвременни пари това се равнява на около 32 000 долара. Наградата се разпределя по равно между двамата участници, но заедно с парите Щайниц получава и привилегията да се нарича първият световен шампион по шахмат.

Преди това, от началото на 19-и век до 1886 година, най-добрите играчи в света са се определяли според резултатите им в двубоите между най-добрите, като сред имената на най-големите шахматисти от онзи период личат Хауърд Стаунтън, Адолф Андерсен, Пол Морфи и др.