Пълним резервоара с 33 лева отгоре
Драстичен скок в цените на горивата за последната година.
Най-масовият бензин А 95 е поскъпнал средно с 58 ст. - на 19 януари 2021 г. литърът е струвал 1.85 лв., а на същата дата през 2022 г. вече е 2.43 (31.35% ръст).
Още по-голямо е увеличението при дизела - от 1.85 на 2.51 лева (35.14% или 66 ст. отгоре), показват данните на сайта fuelo от сряда. Само от 13 до 19 януари нафтата е прибавила 3 стотинки средно към стойността си. Тенденцията е към увеличение.
Така, ако преди година пълненето на резервоара от 50 литра на колата ни е излизало средно около 92 лева, сега е 125 лв., или с 33 лева по-скъпо, показват сметките на вестник Стандарт.
С цели 50% пък е скокът при пропан-бутана, използван от колите с газови уредби. От 0.90 лв. преди година, сега цената е над 1.40 лв. средно за литър. През последните дни обаче се наблюдава лек спад, а тенденцията е за намаление.
Най-драстично е увеличението при метана. Преди 1 година цената му е била 1.30 лева, а в сряда - 2.95 лв. (126.92%). Само от началото на януари 2022 г. скокът е с над 40 ст. за литър., като тенденцията е поскъпването да продължи.
"Силно се надявам, че няма да стигнем психологическата бариера от 3 лв. за литър бензин и дизел", коментира Андрей Делчев от Българската петролна и газова асоциация. Но според думите му всички фактори сочат в посока на увеличаване на цената на горивата основно заради суровия петрол, който върви стремглаво нагоре.
"Потреблението на течни горива в момента е същото като през 2019 г. преди кризата. Тоест то е стигнало предкризисните нива, а производството изостава много", каза още Делчев пред bTV. В този смисъл, в момента има опасност от дефицит на суров петрол и това е основната причина цените да вървят нагоре.
Делчев обясни, че рафинериите са забавили увеличаването на продукцията си. ОПЕК е взел решение за увеличаване със сравнително малки количества - 400 000 барела на ден. "Те не покриват рязко нарасналото търсене, тъй като Омикрон не ограничава бизнеса", коментира експертът. Според него няма опасност да се стигне до опашки за горива, тъй като в момента България внася необходимите количества.
Търговците на горива очакват ново поскъпване с 10-15% през следващите месеци. Освен петрола, като други причини се посочват скока на цените на електроенергията на световните пазари, както и нарушените вериги на доставки.
"Нашата прогноза е, че от януари 2023 г. е твърде вероятно само от акциз да видим цени, които започват с цифрата три", казва Живодар Терзиев, председател на БПГА, пред БНТ.
Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива също предупреди, че ако правителството спешно не вземе мерки за облекчаване на бизнеса, цените ще продължат да растат.
Цените на двата най-търгувани сорта петрол - Брент и американският лек WTI, надхвърлиха 80 долара за барел в началото на годината и вече гонят 100 долара. За последно котировките бяха толкова високи през 2014 г.
Във вторник средните цени на страните износителки на петрол бяха над 88 долара за барел, като само за ден увеличението беше с 1.78%, според fuelo.
За поскъпването допринесе и спирането на работата на петролопровод от Ирак до Турция, което засили притесненията за доставките на пазара на фона на продължаващото геополитическо напрежение. Фючърсите на сорта Брент и американския суров петрол достигнаха 7-годишен връх.
Турският оператор Botas съобщи, че е спрял преноса на петрол по тръбопровода Киркук-Джейхан след експлозия в системата, причината за която е неизвестна. Съоръжението пренася до турското пристанище Джейхан суров петрол от Ирак, който е вторият най-голям производител в ОПЕК.
"През последните дни има известно повишение на курса на суровия петрол. Засега не вярвам това да се отрази на цените на бензиноколонките, но ако тенденцията продължи нагоре, е възможно да има леко поскъпване. Поне към настоящия момент не виждам някакви фактори, които да качат цената на бензина и дизела до 3 лв., освен ако не се случи нещо извънредно на международните пазари", коментира Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация.
Според експертите, освен решенията на ОПЕК, логистичните предизвикателства и високата стойност на електроенергията, влияние върху тенденциите за растеж оказват нормативните решения, свързани със Зелената сделка за намаляване, а впоследствие и свеждане до минимум, на въглеродните емисии.