Бум на обявите за свободни работни места и покачване на заплатите отчитат от бизнеса.

Средното брутно възнаграждение у нас достига 1676 лева през декември 2021 г. спрямо декември 2020 г., когато е било 1468 лева.

Средната заплата за последното тримесечие на 2021 г. е 1612 лв., което е ръст с 12.2% спрямо същия период на миналата година, сочат данните на Националния статистически институт.

Тенденцията за ръста на обявите за свободни работни места е от Нова година насам, обясни пред вестник „Монитор“ изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов.

„Търсенето определено преобладава и то не среща адекватно предлагане на пазара на труда. Оттам и заплатите се покачват. Има работодатели, които явно са изчаквали приключване на предходната година и вече имат визия за поръчки, как ще се справят с кризата, от какъв персонал имат нужда. Затова и започват по-усърдно да търсят служители“, коментира Иванов.

Според него на пазара на труда има очевиден дефицит на кадри и това го показвали всички анализи и данните на Агенцията по заетостта. На местата, където пък имало недостиг на персонал, съответно водело до по-голяма конкуренция и до предлагането на по-високи възнаграждения.

България е с най-ниската минимална заплата в ЕСПрез януари 2022 г. 13 страни членки, разположени в източната и южната част на ЕС, са имали минимална заплата под 1000 евро месечно

„Има обаче и нещо друго, което не бива да се пренебрегва. Средното възнаграждение се покачва и когато се освобождават и кадри с ниски възнаграждения. Когато се изключат от пазара на труда, средната заплата се покачва. Така например до края на миналата година, включително и януари, броят на освободените лица е по-голям от броя на назначените“, обясни Добрин Иванов.

Тук обаче става дума за периода след лятото, когато работодатели освобождават хора от туристическия бранш и селското стопанство, където възнагражденията са по-ниски.

„Така че този ефект трябва да се отчете, но я има и другата тенденция - вече наистина се повишават възнагражденията заради дефицита на квалифицирана работна ръка“, каза още Иванов. Той изтъкна ,че най-голям е недостигът на кадри в индустрията, на среден технически персонал, в здравеопазването, в услугите, както и в туризма, където обаче търсенето е сезонно.

Според Иванов разхлабването на противоепидемичните мерки също ще доведе до повишаването на заплатите и очаквания за по-голям икономически растеж. Причината е, че това означава и повече работа за бизнеса и поръчки, които пък водят до необходимостта от повече служители.

„По-голямата производителност е свързана и с по-големи възнаграждения“, каза още Иванов. Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2021 г. е 1581 лв., за ноември – 1579 лв., а за декември – 1676 лева.

Заплатите в обществения сектор продължават да растат по-бързо от тези в частните фирми. На годишна база средното възнаграждение в обществения сектор се повишава с 14,4 на сто, а в частния – с 11,4 на сто, сочат последните данни на националната статистика .

Най-голямо е увеличението на заплатите в здравеопазването и социалните дейности – с 15.1 на сто, в образованието – с 14.6 на сто, и в добивната индустрия – със 7.4 на сто. Възнагражденията обаче намаляват в селското, горското и рибното стопанство – с 3.4 на сто, както и в хотелиерството и ресторантьорството – с 0.5 на сто.

Средната работна заплата нараства с 12.2% годишна база (196.64 лева), като най-голямо e увеличението в културата, спорта и развлеченията – с 23.5 на сто, здравеопазването и социалните дейности – с 18.9 на сто, и хотелиерството и ресторантьорството – с 18.8 на сто.

Най-високите заплати остават в ИТ сектора и телекомуникациите, където средното възнаграждение е 3856 лева, енергетиката – 2383 лева, финанси и застраховане – 2377 лева. Най-нископлатени са работещите в хотелиерството и ресторантьорството – 935 лева, селското стопанство – 1122 лева.

Наетите на трудов договор към края на декември 2021 г. намаляват с 16 200 души, или с 0.7 на сто, на тримесечна база, като достигат 2.27 милиона. Най-голям е спадът в хотелиерството и ресторантьорството – с 10.2 на сто. Това вероятно се дължи на края на летния туристически сезон и проблемите в бранша, коментират експерти.

Над 80% от анкетираните представители на 196 компании от 19 бизнес сектора посочват, че планират да има увеличаване на възнагражденията през първата половина на 2022 г. Пет процента планират увеличението да е между 16-20%, а два процента прогнозират и ръст на заплатите над 20%. Близо 60% от работодателите отбелязват, че планираните промени ще засегнат всички служители в организациите.

В повечето бизнес сектори в страната се очакват повишения на възнагражденията, показва пък проучване на ManpowerGroup България, което анализира какви промени планират работодателите от всички сектори и региони на страната по отношение на месечните възнаграждения и бонуси през следващите шест месеца.

Една от основните причини за увеличаването на заплащането е стремежът на работодателите да запазят текущите таланти в организациите, тъй като една от основните причини за напускане е предлаганото по-високо възнаграждение на друго място. Това стана ясно в анализа на предходното пазарно проучване за текучеството на персонала през изминалата година, което излезе през декември. Необходимостта за запълване на свободни позиции с нови служители също е сред основните причини за увеличаване на възнагражденията.

В сектор „Производство“ над 90% от работодателите планират да увеличат заплатите на своите служители, 91% в сектор „Автомобилна индустрия“ и 81% в „Търговия“. Това са и трите сектора, които изпитват глад за кадри и които са претърпели най-голямо доброволно текучество през 2021 г. Почти всички работодатели в сектор „Банки, финанси и застраховане“, „Споделени услуги“ и „Консултантска дейност“ посочват, че ще има увеличение на възнагражденията.

„Консултантска дейност“ е и секторът, в който се наблюдава и най-високият процент респонденти, посочили увеличение на заплатите с над 21%. В сектор „Информационни технологии“ не се очаква намаление на възнагражденията, но близо 17% споделят, че не се планират никакви промени.

75% от работодателите в сектор „Здравеопазване“ планират увеличение на възнагражденията за техните служители. По отношение на допълнителните придобивки тенденциите са по-различни между работодателите – близо 40% заявяват, че ще има увеличение в допълнителните придобивки, докато 58% споделят, че не планират съществени промени в това направление.

В секторите „Консултантска дейност“ и „Банки, финанси и застраховане“ се наблюдава най-голямото увеличение на допълнителните придобивки – над 50%.