Преди повече от пет века, когато кафето е само местна култура в източноафриканските територии на Етиопия и Йемен, арабските монаси суфисти използвали напитката по същата причина, поради която хората я пият и днес – да получат енергия, за да останат будни.

Само че по онова време тяхната цел била да достигнат до божественото съзнание в среднощните си молитви.

В своя вековен път към превръщането в световна борсово търгувана стока и глобална напитка, кафето става инструмент за изграждане на империи, двигател на индустриалната революция, но в същото време и движеща сила зад човешката експлоатация, робството и войната.

С течение на времето кафето променя значително начина, по който хората живеят, работят и общуват.

Глобализацията на кафето помага за налагането на робството

След като се разпространява в Близкия изток, Северна Африка и Средиземноморието, търговията с кафе достига Европа през 17-и век. С нарастването на популярността на напитката, големите империи осъзнават, че могат да отглеждат собствено кафе, използвайки селски и робски труд в своите далечни колонии. До 18-и век английските, испанските, френските, португалските и холандските владетели превръщат кафето в една от най-доходоносните си колониални култури, заедно със захарта, памука и тютюна.

От Индонезия до Латинска Америка и Карибите, поробените работници са принудени да отглеждат кафе в колониалните плантации. Френската карибска колония Сейнт Доминик отглежда две трети от световното кафе в края на 1700 г., докато плантациите на острова не са изгорени, а собствениците им - избити, по време на Хаитянската революция през 1791 г.

Използвайки още повече робски труд, португалците превръщат Бразилия в най-големия производител на кафе в света. Именно там пристигат най-много африкански роби по време на колонизацията. Това е и последната страна в Западното полукълбо, която премахва робството през 1888 г.

Кафето обаче си остава сърцето на икономиката, банковата система, политическата и социалната структура на Бразилия.

Кафето, авокадото и кашуто се местят в нови райони заради климатаКлючовите региони, подходящи за отглеждане на кафе в Бразилия, Индонезия, Виетнам и Колумбия, ще намалеят драстично с около 50% до 2050 г.


Кафенетата като места за обществени дебати

За първи път кафенетата се появяват в Османската империя, където мюсюлманите, въздържащи се от употребата на алкохол, нямат възможността да се събират в пивниците и таверните. В продължение на векове кафенетата се превръщат в ключови места за установяването на това, което някои философи наричат "публично пространство". Преди това то е било доминирано от елита, но с течение на времето то става достъпно за все по-широк кръг от хора.

Още през 16-и век османските турци, които разпространяват кафе в целия мюсюлмански свят, а по-късно и в Европа, се опитват да закрият кафенетата именно по политически причини, но се сблъскват с масови протести и са принудени да ги отворят отново.

Кафенетата дълго време са единствените публични места, където мъжете могат да се събират да обсъждат новините, политиката и клюките, далеч от зорките очи на религиозните и държавните власти.

В европейските кафенета пък се засаждат "семената" за новите икономически и политически проекти. Лондонската фондова борса, корабната компания Lloyd's и Източноиндийската компания са създадени именно в кафенета, които в Лондон стават известни като „университети за едно пени“, тъй като цената на една чаша често дава на посетителите достъп до текущия интелектуален дебат.

В колониална Америка кафенето Green Dragon в Бостън става известно като място, където лидерите на движението Синовете на свободата се срещнат, за да организират Бостънското чаено парти от 1773 г. и да подклаждат своите революционни идеи, които в крайна сметка водят до американската война за независимост.

Кафето като двигател на индустриалната революция

В Англия през 18-и век, когато Индустриалната революция набира скорост, работниците в новите фабрики се трудят ден и нощ благодарение на кафето и на кофеина, който се съдържа в него.

И османските турци, и интелектуалците от 18-и век осъзнават, че стимулантът в кафето повишава енергията и засилва фокуса на вниманието. За производствените индустрии, които искат фабриките им да работят по всяко време на денонощието, кафето се оказва инструмент, чрез който те превръщат естествения биологичен часовник на своите работници, базиран на изгрева и залеза, в нов механизъм, разграфен според работното им време.

„Напитката на аристокрацията се превръща в необходимата "дрога" на масите и сутрешното кафе заменя супата с бира за закуска“, пише историкът Марк Пендърграст.

Италианското еспресо влиза в ЮНЕСКО?Кафе културата в Италия - по-специално пиенето на еспресо, може да влезе в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство


Разтворимото кафе и участието му в двете световни войни

Инстантното кафе, което се приготвя от бързо разтворим екстракт от кафени зърна и елиминира традиционно дългия процес на варене на напитката, се появява по време на Първата световна война. Тогава американският изобретател Джордж К. Л. Вашингтон намира начин да мащабира производството и започва да продава продукта си на военните.

„Щастлив съм, въпреки плъховете, дъжда, калта, рева на оръдията и писъка на снарядите. Отнема само минута, за да запаля моя малък нафтов нагревател и да си направя чаша от кафето на Джордж Вашингтон", пише един американски войник от окопите през 1918 г.

Участниците в Първата световна война започват да наричат разтворимото кафе „чаша Джордж“.

След като САЩ влизат във Втората световна война през 1941 г., армията поръчва 140 000 торби кафе, което е 10 пъти повече от поръчката за предходната година. Въвеждат се и максимални квоти за цивилното население в продължение на девет месеца, така че да има достатъчно количество за войските.

След войната няколко компании, включително Nescafe и Maxwell House, рекламират активно разтворимото кафе сред ветераните от войната, техните семейства и широката общественост. След като потребителите установяват удобството на напитката, популярността ѝ нараства значително.

Как божествената напитка на маите се превърна в глобална индустрия?Любовта на човечеството към шоколада започва преди няколко хилядолетия


Кафето и гражданските войни в Латинска Америка

В Латинска Америка след Втората световна война смазващата бедност в селските райони и широко разпространената експлоатация на работниците в производството на кафе, банани и други глобални стоки, предизвикват възход на комунистическите движения в някои части на континента.

Америка, която се страхува от съветското влияние в "задния си двор "по време на Студената война и работи за защитата на корпоративните финансови интереси, се намесва в няколко държави от Централна Америка, подкрепяйки военни преврати срещу комунистическите режими. Това води до ескалацията на кървави граждански войни.

Първият подобен случай е подкрепеният от САЩ преврат в Гватемала през 1954 г. Тогава Централното разузнавателно управление (ЦРУ) предприема интервенция, с която сваля демократично избрания президент Якобо Арбенс Гузман, след като той национализира над 100 плантации за кафе и ги прехвърля на селските кооперации с подкрепата на комунистите.

Превратаджиите поставят начело на страната десния президент генерал Карлос Кастило Армас, който отменя аграрната реформа, възстановява тайната полиция и прогонва селяните от земята, която им е раздадена. Убийството му три години по-късно води до 30-годишни репресии и кървав конфликт между правителствените отряди и партизанските групи.

През 70-те и 80-те години на миналия век подобни конфликти се разразяват в съседните Никарагуа и Салвадор. В Салвадор подкрепяна от САЩ военна хунта се изправя срещу левите бунтовници, които се опитват да свалят правителството, поддържащо тесни връзки с кафените олигарсите.

Обучени в САЩ отряди се присъединяват към гражданската война и сблъсъците водят до смъртта на 50 000 души. Износът на кафе, който съставлява по-голямата част от приходите на страната, намалява драстично, а близо един милион души емигрират в чужбина.