Външната търговия принуждава Китай да избере Запада пред Русия
Предупреждението от страна на президента на САЩ Джо Байдън за възможните тежки последствия от всяка помощ, която Китай би оказал на Русия в агресията ѝ към Украйна, може да принуди китайския президент Си Дзинпин да избира между дългогодишните търговски отношения със Запада и нарастващото стратегическо партньорство с Москва.
Байдън и Си проведоха двучасов разговор в петък миналата седмица, а от Белия дом потвърдиха, че санкциите срещу Пекин са напълно възможни, ако се установят някакви форми на подкрепа за Москва.
А съдейки от обема на търговията между САЩ и Китай, Поднебесната империя има много за губене, пише Ройтерс.
Въпреки нарастващите търговски връзки с Югоизточна Азия и намаляването на зависимостта на китайската икономика от експорта през последното десетилетие, интересите на Китай остават силно свързани със западните демокрации.
Според анализаторите, за Пекин няма икономически смисъл да заема страната на своя политически съюзник Русия, тъй като Съединените щати и Европейският съюз все още консумират повече от една трета от китайския износ.
„Относно чистия икономически въпрос, ако Китай трябва да прави избор между Русия и всички останали, той би бил напълно безмислен, защото страната е силно интегрирана със западните икономики“, коментира пред Ройтерс Чад Боун, старши сътрудник в базирания във Вашингтон мозъчен тръст Peterson Institute for International Economics.
Посланикът на Китай в Съединените щати Цин Ган в неделя подчерта близките отношения на Китай с Русия.
„Китай има нормално търговско, икономическо, финансово и енергийно сътрудничество с Русия. Това са нормални бизнес отношения между две суверенни държави, основани на международните закони, включително и на правилата на Световната търговска организация“, заяви Цин пред американската телевизия CBS в отговор на въпрос дали Пекин ще предостави финансова подкрепа на Москва.
Налагането на широки икономически санкции на Китай, подобни на тези, които бяха наложени на Русия, би имало изключително сериозни последици за Съединените щати и за много други държави, като се има предвид, че Китай е втората по големина икономика и най-големият износител в света.
Китайската икономика се увеличи десетократно до 16 трилиона долара през последните 20 години, а нейната зависимост от търговията с други страни за икономическото ѝ благополучие намаля.
Китайските граждани стават все по-богати, вследствие на което вътрешното потребление и услугите заемат все по-голям дял в китайската икономика.
Китай обаче все още е по-зависим от търговията с около 35% от БВП, отколкото САЩ с 23% или Япония с 31%.
Богатите страни от Г-7, които формират сърцето на антируския съюз след инвазията в Украйна миналия месец, все още консумират повече от една трета от китайския износ. За сравнение, преди близо две десетилетия делът им е бил близо 50%.
Делът на китайския износ за страните от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, с които Китай наскоро сключи нови търговски споразумения, се е удвоил до около 15%, изпреварвайки Япония по важност. Но статистиката за външната търговия на Китай за периода януари-февруари 2022 г. показват, че износът за Европейския съюз е нараснал най-много - с 24%.
Външнотърговският обмен на Русия с Китай нарасна, след като Западът за първи път наложи санкции на Москва в отговор на анексирането на Крим през 2014 г. Но износът на Китай за Русия остава между 1% и 2% през последните 20 години.
Руският внос от Китай е подобен на този в много други страни, като електрониката и потребителските стоки, включително мобилни телефони, компютри, облекло, играчки и обувки, оглавяват списъка.
Вносът на Китай от Русия пък е доминиран от петрола. С 27 милиарда долара през 2020 г., суровият петрол и останалите петролни суровини задминават всички останали елементи на вноса от Русия, включително мед, дървен материал от иглолистна дървесина, втечнен природен газ, въглища, метали и руди.
Въпреки че Съединените щати забраниха руския внос на енергия, западните санкции не са насочени конкретно към руския износ на петрол и газ. Но ограниченията, наложени на руските банки, които забраняват транзакциите в долари, пречат на Китай да предоставя търговско финансиране за руските петролни компании.