Очаква се до 2030 г. в България да бъдат постигнати кумулативни енергийни спестявания в размер на повече от 4 млн. тона нефтен еквивалент, или 50 678.31 GWh електроенергия.

Това показва анализът на схемата за задължения за енергийни спестявания за периода 1 януари 2021 - 31 декември 2030 г., направен по повод разглеждането от Министерския съвет на проект на наредба за определяне на националната цел за енергийна ефективност, общата кумулативна цел и схемата за задължения за енергийни спестявания и разпределянето им между задължените лица.

На днешното си заседание Министерският съвет одобри проектонаредбата.

Необходимостта от приемането на документа се съдържа в Закона за енергийната ефективност, където е регламентиран начинът за определяне на националната цел за енергийна ефективност за 2030 г. За да се подпомогне изпълнението на тази цел, се въвежда схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки.

Енергийният преход ражда нови суперсили. Но дали те са готови за това?Светът постепенно започва да се отказва от изкопаемите горива, в резултат на което се налага преход към по-чисти източници на енергия

Законът постановява, че методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност, определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица следва да се регламентират в наредба на Министерския съвет.

Целта на наредбата е съществено да подпомогне постигането на националните цели за енергийна ефективност.

През 2018 г. беше приета Директива 2018/2002, която изменя Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. Тя определя обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в Съюза, за да се гарантира постигането на водещата цел в областта на енергийната ефективност от най-малко 32.5% за 2030 г.

Съгласно изискванията на директивата, държавите членки следва да определят национални цели за енергийна ефективност до 2030 г.