Как шефовете следят служителите на работните им места?
Следенето на работното място не е нещо ново.
В зората на Индустриалната революция във Великобритания през 18-ти век надзирателите "мотивирали" работниците с директна употреба на камшици и физическа сила.
Магазините отдавна използват видеонаблюдение, за да наблюдават клиентите и персонала, а някои служители във фабриките и складовете по света до ден днешен са принудени да се съобразяват с унижението да ходят до тоалетна по график.
Но дори да се наслаждавате на комфорта на работата в офис, може да се изнедате да научите колко голяма част от личното ви пространство се наблюдава от работодателя, пише The Economist.
Обажданията и имейлите се наблюдават с помощта на все по-ефективни софтуерни приложения. Изкуственият интелект извежда подслушването на нови нива, проследявайки всичко - от изражението на лицето по време на корпоративната видеоконференция до броя на натискането на клавиатурата. Всички тези данни се използват за оценка на производителността на служителите и тяхното душевно състояние.
Наблюдението нараства, защото практиката за работа от вкъщи увеличава желанието на работодателите да следят отдалечената си работна сила. Преди пандемията около една от всеки десет корпорации, участващи в проучване на изследователската компания Gartner, е използвала "шпионски" софтуер. До три години се очаква този дял да достигне 70%.
Шефовете разполагат с постоянно нарастващи количества данни, което увеличава обема на цифровия отпечатък, който може да бъде наблюдаван. Софтуерни продукти, като Google Workspace, Microsoft Teams и Slack, могат да информират мениджърите в колко часа сте започнали работа или колко видеоразговора сте провели на техните платформи.
Т. нар. "баджове" на служителите, снабдени със сензори за движение и микрофони, могат да предупреждават шефовете, ако някой си губи времето в офиса. А размиването на границите между офиса и дома означава, че видеонаблюдението и останалите инструменти за следене нахлуват в личния живот на служителите, профилите им в социалните мрежи и личните им устройства по всяко време на деня.
Законодателството се опитва да "навакса" с всички тези промени. В щата Ню Йорк служителите, подлежащи на електронен мониторинг, трябва да бъдат уведомени предварително, съгласно нов закон, въведен в началото на този месец. Кънектикът и Делауеър също изискват подобна информация от страна на работодателите. Калифорния обмисля нови закони за защита на поверителността на личните данни, включително забрана за цифрово наблюдение без предварително известие.
Общият регламент за защита на данните на Европейския съюз установява някои основни права за служителите. Но все още е рано и технологията напредва бързо. В резултат на това повечето фирми все още се опитват да се ориентират дали дистанционната работа ще остане за постоянно. А очертаването на ясна граница между приемането на новите технологии, от една страна, и защитата на работниците, от друга, тепърва предстои.
Има напълно легитимни причини за наблюдението на работното място. Много позиции изискват наблюдение за безопасност, сигурност и съответствие с определени стандарти. Действията на трейдърите на инвестиционните банки се проследяват, за да се предотвратят сделки с вътрешна информация, а решенията на модераторите в социалните мрежи се записват, за да се гарантира последователност и отчетност.
По същия начин, по който компаниите събират данни за поведението на клиентите, за да подобрят своите продукти, така професионалните работодатели използват инструменти за наблюдение, за да измерват производителността и ангажираността на най-важния им ресурс - хората.
В бъдеще подобни инструменти биха могли да помогнат за откриването на лошата стойка пред компютъра, която вреди на здравето, за изкореняване на тормоза на работното място и за идентифициране и споделяне на най-добрите практики сред служителите.
И все пак е лесно да се видят и "клопките". Историята на злоупотребите от страна на хората на тези с власт спрямо тези без, в името на съответствието и ефективността, е дълга. Сред най-екстремните случаи са корпоративните деспотите от 20-ти век, управлявали обширни информаторски мрежи, както и робските плантации в Америка и Карибско море, които са водели изключително тиранични трудови досиета.
Очевидно съвременните наемни работници не са със статут на роби, но много проучвания свързват прекомерното индивидуално наблюдение с по-високи нива на стрес. И ако алгоритмите на изкуствения интелект се "обучават" чрез данни, които са пристрастни, и се използват за вземане на повече решения, шансовете за дискриминация ще се повишат, пише още изданието.
То цитира проучвания, които установяват, че AI системите последователно интерпретират черните лица като по-ядосани от белите, вследствие на което се създават предпоставки за расова дискриминация.
Така все по-често на дневен ред изниква въпроса какво трябва да се направи. С развитието на законодателството и практиката, ще трябва да се изработят механизми, които да регламентират наблюдението на работното място. Лицата трябва да бъдат напълно информирани, както предвижда законът на Ню Йорк.
Някои фирми вече разкриват методите за наблюдение в дребния шрифт на своите наръчници на служителите и посочват до какво имат достъп мениджърите на данни. Но това не е заместител на последователната, лесно разбираема информация за служителите, така че те да могат да решат как да се държат на работното си място и за кого да работят.
Работодателите трябва да имат законна причина за наблюдение. Въпреки че ще е необходимо известно време за установяването на границите, те са жизненоважни, за да се гарантира, че мониторингът е пропорционален, а не прекомерен. Фирмите не трябва да имат достъп до личните устройства на служителите, при условие че не се използват за работа. И важни решения, взети от алгоритми, трябва да подлежат на обжалване и преглед от човешки същества.
Създаването на ясни насоки не е лесно, но притесненията относно потенциалната злоупотреба с наблюдение ще нарастват, прогнозира The Economist.