Въпреки че с нахлуването на изкуствения интелект много от най-добрите служители губят ореола си на незаменими, глобалната надпревара за таланти продължава.

Компаниите все още търсят нови начини да привличат и задържат най-добрите служители. Ако имате късмета да сте търсен специалист, предлаганите бонуси и допълнителни придобивки могат да бъдат изключително разнообразни – от финансова подкрепа за образование през покриване на транспортни разходи до скъпи ваканции (макар и с цел тийм билдинг) и други преживявания.

„Цялата фирма се изнасяше на Лидо, където пиехме коктейли и получавахме уроци по уиндсърф“. Така авторката на Financial Times Камийа Кавендиш описва любимия си корпоративен бонус, който получава в годините, в които консултантският бизнес е в разцвет. Тогава, като анализатор в McKinsey, тя получава уикенд във Венеция, по време на който всичко е платено от компанията.

„Бях твърде младша, за да осъзнавам политиката и интригите, които със сигурност се въртяха над главите ни. Намерението към хората на моето ниво беше да изградят у нас лоялност. И това проработи. Работехме толкова дълги часове, че едва виждахме приятелите си и се социализирахме главно с колеги“, разказва Кавендиш, която днес е част от FT.

Прескачайки в днешно време, модерните бонуси стават все повече и по-разнообразни. Но има един, който, по думите на авторката, изглежда доста зловещ: помощ при замразяването на яйцеклетки, което позволява те да бъдат запазени от процеса на стареене извън тялото и дава възможност жената да зачене в по-късна възраст.

Тенденцията тръгва от Силициевата долина преди около десет години, след като Американското дружество по репродуктивна медицина премахва етикета „експериментална процедура“ от запазването на яйцеклетки.

Още през 2014 г. Apple и Facebook влязоха в заглавията на медиите, когато станаха първите големи американски работодатели, обявили, че ще покриват разходите за замразяване на яйцеклетки на свои служителки.

Apple, например, се аргументира, че покриването на разходи до 20 000 долара (около 18 300 евро) ще „овласти“ служителите да вършат „най-добрата работа в живота си“, припомня Euronews.

Истинността на това твърдение е спорна, но обявеното от Apple предизвика верижна реакция: Google, Yahoo и Netflix следват примера с подобни програми. По данни на консултантската компания Mercer, делът на големите американски компании, предлагащи покритие за немедицинско замразяване на яйцеклетки, е достигнал 19% през 2023 г. – в сравнение с 16% през 2022 г.

От Силициевата долина практиката се пренася на Уолстрийт, а след това и в клонове на технологични, финансови и юридически компании в Европа.

В Обединеното кралство работодатели като NatWest, енергийният доставчик Centrica и адвокатските кантори Clifford Chance и Cooley предоставят финансова подкрепа за служители, преминаващи през лечение на безплодие – нещо, което облекчава сериозно финансово бреме. В Швейцария такива програми предлага Merck, а в Швеция подобна политика има Spotify. „От 2021 г. всеки наш служител на пълен работен ден в световен мащаб има право да се възползва от програмата за семейно планиране“, обяснява Катерина Берг, директор „Човешки ресурси“ на Spotify, цитирана от Euronews в статия от юли 2024 г. Тя допълва, че средствата могат да се използват за инвитро, донорски услуги, осиновяване, съхранение на яйцеклетки или образователни програми, като покриват дори няколко цикъла инвитро.

Очаквания за отлагане на родителството?

Компаниите изтъкват различни причини за наличието на тези програми.

Едната е премахването на табутата около лечението на безплодие. Друга е постигането на цели за разнообразие, в рамките на които уж подкрепят жените, когато все повече от тях се изкачват на високи позиции.

Въпреки че компании като Spotify предлагат и щедър родителски отпуск, някои анализатори изразяват опасения относно автономията на жените. Ако жените се почувстват под натиск да отлагат майчинството, замразяването на яйцеклетки може да се превърне в пречка за равенството на работното място.

Т.нар. „наказание за майчинството“ е добре документирано: в сравнение с жени без деца, майките по-често получават по-ниско заплащане и по-малко възможности за повишение.

Една от основните причини, особено в развитите държави, са високите разходи за детски грижи. Когато заплатата на родител буквално се изчерпва от тях, именно майките – по-често от бащите – са икономически принудени да напуснат работа.

За тези, които се страхуват да изостанат в кариерата, замразяването на яйцеклетки може да изглежда привлекателна опция. Експертите обаче подчертават, че тя трябва да върви ръка за ръка с родителски придобивки – като щедро платен отпуск по майчинство и бащинство, гъвкаво работно време или дори осигурена детска грижа в офиса.

Политиките обикновено се представят като помощ за жените да „имат всичко“: да преследват кариерните си амбиции сега и да създадат семейство по-късно, коментира Кавендиш в FT. Лесно е да се види защо работодателите искат да убедят жените да останат на пълен работен ден по-дълго, вместо да рискуват те да преминат на непълно работно време или да бъдат разсеяни от семейни отговорности. По-малко ясно е доколко това е в интерес на самите жени.

Придобивката е толкова популярна, че някои компании вече са под натиск от служителите си да я направят достъпна глобално, особено ако вече я предлагат в Ню Йорк или Сан Франциско. Но не всички са убедени, че работодателите трябва на практика да насърчават жените да отлагат раждането и вместо това да замразяват яйцеклетки.

Според наблюденията на Кавендиш, има млади жени, които приветстват тези оферти и са ги използвали. Харесва им идеята да замразят яйцеклетките си в ранна възраст и да забременеят по-късно. Те са направили своето проучване - знаят, че женските яйцеклетки намаляват по качество и количество с възрастта. Женските бебета се раждат с около 1–2 милиона яйцеклетки; до пубертета нивото им намалява до 300 000–400 000, а овариалният резерв продължава да се свива с времето. Да получиш отстъпка за толкова скъпа технология е сериозен бонус и може да бъде спасителен пояс за хора с медицински проблеми. Но не е ли притеснително, когато някои от тези жени използват израза „спокойствие“, докато уебсайтовете твърдят, че „можеш да запазиш шанса си да имаш дете“, коментира Кавендиш.

Замразяването на яйцеклетки често се описва като „застрахователна полица“. То не е. Една яйцеклетка не е ембрион, а един ембрион не е бебе. Изчерпателни данни за успеваемост няма.

Успеваемостта на замразени яйцеклетки варира широко, но рядко надхвърля 30%, според Британския орган по човешко оплождане и ембриология. Разочарованието може да дойде по различни начини, включително ако не се замразят достатъчно яйцеклетки или ако това стане твърде късно. „Това е рисков бизнес – и не съм сигурна дали работодателите трябва изобщо да бъдат замесени“, пише още авторката.

Четирима канадски изследователи по право, сред които Кейти Хамънд от Университета Торонто Метрополитън, предупреждават, че тези политики може да създадат „морален императив“ да се прибегне до инвазивна технология, и че служителките могат дори да се окажат задлъжнели към работодател, ако договорът предвижда, че трябва да върнат разходите, ако напуснат твърде скоро след замразяването на яйцеклетките. Хамънд подчертава, че бизнесът трябва да е внимателен как комуникира информацията за процедурата и да не третира избирателното замразяване на яйцеклетки като заместител на други институционални придобивки, които насърчават равенство на работното място, като платен родителски отпуск.

Разследване на BBC от 2024 г. установява, че 32 от 78 уебсайта на клиники по плодовитост във Великобритания не са уточнявали ясно какъв е шансът пациентката реално да има бебе. Повечето рекламират успешни нива на размразяване от 80–95%, но не обясняват, че тъй като има много етапи до имплантиране на ембрион, вероятността за бебе е всъщност много по-ниска. Могат да възникнат и допълнителни разходи за съхранение, застраховка и инвитро процедури.

Има много лекари по репродуктивна медицина, които вярват страстно в работата си; и това, което могат да направят, е прекрасно. Но това е много различен вид бонус от абонамент с отстъпка или почивка във Венеция, отбелязва Кавендиш и заключва: В най-циничния си вид това изглежда просто като още един начин за контрол върху женските тела, представен като привилегия – каквато изобщо не е.

Само работата ли влияе върху решението?

Въпреки че някои майки може да чувстват професионален натиск да замразяват яйцеклетки, много жени се мотивират от други фактори.

Антропологът Марсия К. Инхорн отбелязва в книгата си Motherhood on Ice, че повечето от интервюираните от нея 150 жени не вземат това решение заради кариерата, а заради липсата на партньор или заради нестабилни връзки.

Натали Силвърман, съосновател на британската организация Fertility Matters at Work, разказва, че липсата на ясни фирмени политики кара много служителки да крият лечението си от работодателя.

„Често се чувстваха виновни, че прехвърлят задачи на колеги, или пък лъжеха къде се намират – някои дори бяха в клиниката за фертилитет, но продължаваха да работят на лаптопа си“, споделя тя, цитирана от Euronews.

Целта на организацията е да промени тези нагласи и да улесни открития диалог между работодатели и служители.

Натали подчертава, че замразяването на яйцеклетки, финансирано от компанията, може да бъде „овластяващо“, ако се предоставя с точна информация и реалистични очаквания.

„Не трябва да се възприема като гаранция за бременност, но е важно жените да имат този избор“, казва тя.

Подобно на революцията, предизвикана от противозачатъчните таблетки през 70-те години, достъпното замразяване на яйцеклетки може значително да промени отношението на жените към собствената им плодовитост.

Ключът, според експертите, е информираният избор.