На 24 май България отбелязва Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Кирил и Методий са родени в Солун през 9-ти век, а делото им е свързано с мисионерската дейност като проповедници на християнството и на християнската култура. Те са и автори на славянската писменност, която е въведена първо в България, а впоследствие се разпространява сред южните славянски народи, както и в други страни.

За своята работа, която оказва силно влияние върху културното развитие на славяните, са наречени Славянските апостоли. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която първоначално служи за писменост на старославянския език, а кирилицата (по името на Св. Кирил) е създадена на базата на техните усилия, чрез базиране на българската азбука на графичността на гръцката писменост.

Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език и разпространяването на християнството сред средновековните славяноезични народи.

Лекторите на Шумът на парите: Доц. д-р Маню МоравеновВъзможността за инвестиции на Българска фондова борса и пазар beam ще представи по време на панел Лични финанси от Шумът на парите 2022 доц. д-р Маню Моравенов


На днешния ден отбелязваме и 130 години от написването на химна на българската азбука „Върви, народе възродени“ от Стоян Михайловски. На 15 април 1892 г. Михайловски, който тогава е преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, завършва стихотворението „Кирил и Методий“.

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май (датата, на която празникът се е чествал по стар стил). Той обаче все не намира подходящ текст и отлага задачата.

На 9 май Пипков забелязва едно от момчетата съсредоточено да чете стихотворение в неговия час, взима книжката му и се зачита. Преди да преполови стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. С тебешир записва нотите върху дъската, за 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.