Замърсяването на въздуха, голяма част от което е резултат от изгарянето на изкопаеми горива, намалява средно с 2.2 години глобалната продължителност на живота на всеки човек.

Това се посочва в доклад на Института за енергийна политика към Чикагския университет, цитиран от CNBC.

Индексът на качеството на въздуха установява, че замърсяването на атмосферата отнема общо 17 милиарда години живот, а намаляването на замърсяването на въздуха, в съответствие с международните здравни насоки, би увеличило глобалната средна продължителност на живота от приблизително 72 на 74.2 години.

Цигареният дим, който вдишват пушачите, намалява продължителността на живота средно с 1.9 години, според доклада. Употребата на алкохол и наркотици пък я съкращава средно с 9 месеца, а замърсените водоизточници - със 7 месеца.

Болестта СПИН намалява глобалната средна продължителност на живота с 4 месеца, маларията - с 3 месеца, а конфликтите и тероризмът - със 7 дни, се казва в доклада.

Оценката за въздействието на замърсяването с прахови частици върху продължителността на човешкия живот, използвана в доклада на Института за енергийна политика към Чикагския университет, се основава на изследвания, които му позволяват да покаже причинно-следствена връзка, а не само корелация.

Замърсяването на въздуха е толкова опасно, защото е невъзможно да се избегне, особено за хората, които живеят в най-засегнатите места и региони, се казва в доклада.

„Възможно е човек да се откаже от пушенето или да се вземат предпазни мерки срещу болестите, но всеки трябва да диша въздух. По този начин замърсяването на въздуха засяга много повече хора, отколкото който и да е от останалите рискови фактори“, се казва в доклада.

Въглеродният отпечатък на ЕС намалява през последното десетилетиеПрез 2019 г. Европейският съюз е генерирал около 3.1 гигатона въглероден диоксид

60% от замърсяването на въздуха с прахови частици се причинява от изгаряне на изкопаеми горива, 18% идват от естествени източници (включително прах, морска сол и горски пожари), а 22% идват от други човешки дейности.

Докладът, разработен от Майкъл Грийнстоун от Чикагския университет и неговия екип, измерва замърсяването на въздуха през 2020 г., когато пандемията от COVID-19 намали значително икономическата активност и пътуванията.

Масовото свиване на човешката дейност обаче е намалило глобалните нива на замърсяване минимално. Среднопретеглените прахови частици регистрират спад от 27.7 микрограма на кубичен метър въздух до 27.5 микрограма на кубичен метър въздух между 2019 и 2020 г., според доклада.

А в Южна Азия, където проблемите с мръсния въздух са най-тежки, замърсяването, всъщност, се е увеличило през 2020 г., в сравнение с предходната година. Индия, Пакистан, Бангладеш и Непал също са сред най-замърсените страни в света.

Праховите частици се задържат във въздуха и се категоризират по своя размер. Колкото по-малки са, толкова по-дълбоко може да попаднат в тялото. Праховите частици с диаметър по-малък от 10 микрометра, често наричани PM10, могат да преминат през космите в носа, по дихателните пътища и в белите дробове.

По-малките прахови частици с диаметър по-малък от 2.5 микрометра, често обозначавани като PM2.5, са около 3% от диаметъра на човешката коса и могат да попаднат в кръвния поток чрез белодробните алвеоли. Това може да повлияе на притока на кръв и да причини инсулт, инфаркт и други здравословни проблеми.

Когато Световната здравна организация за първи път публикува насоки за качеството на въздуха през 2005 г., тя каза, че приемливите нива на замърсяване на въздуха са по-малко от 10 микрограма на кубичен метър. През септември миналата година Световната здравна организация намали целевите си нива до под 5 микрограма на кубичен метър.

В момента 97.3% от световното население, което се равнява на 7.4 милиарда души, живее на места, където съдържанието на прахови частици с диаметър по-малък от 2.5 микрометра надхвърля препоръчителната граница от 5 микрограма на кубичен метър, препоръчана от СЗО.

„Този доклад потвърждава, че замърсяването с прахови частици е най-голямата глобална заплаха за здравето. Но все пак виждаме и възможност за напредък. Замърсяването на въздуха е предизвикателство, което може да бъде преодоляно. То просто изисква ефективни политики", пише Грийнстоун, който преди това беше икономически съветник на бившия президент на САЩ Барак Обама.

Как инвестициите на технологичните компании вредят на околната среда?Въпреки че технологичните компании предприемат стъпки за намаляване на собствения си въглероден отпечатък, финансовите институции, с които оперират, все още насочват печалбите им в силно замърсяващи индустрии,

Китай, например, успя драстично да подобри качеството на въздуха си през последните няколко години. През 2014 г., когато в Поднебесната империя бяха регистрирани рекордни нива на замърсяване, тогавашният премиер Ли Къцян обяви „война срещу замърсяването“. Правителството направи сериозни инвестиции и успя да намали замърсяването с прахови частици с 39.6%.

Но въпреки напредъка на Китай, нивата на замърсяване на въздуха в страната все още са повече от това, което препоръчва СЗО.

„Важно е да се отбележи, че замърсяването на въздуха е дълбоко преплетено с изменението на климата. И двете предизвикателства са причинени главно от един и същи виновник - емисиите на изкопаеми горива от електроцентрали, превозни средства и други индустриални източници“, се посочва в доклада на Института за енергийна политика към Чикагския университет.

Американската медицинска асоциация тази седмица реши да приеме политика за обявяване на изменението на климата за криза на общественото здраве.

„Научните доказателства са ясни – нашите пациенти вече са изправени пред неблагоприятни последици за здравето, свързани с изменението на климата - наранявания, свързани с високите температури, замърсяване на въздуха от горски пожари, влошаващи се сезонни алергии и др.

Подобно на пандемията от COVID-19, климатичната криза ще засегне непропорционално здравето на исторически маргинализираните общности“, казва Илзе Левин от Американската медицинска асоциация.