Централната банка на Япония е близо до инфлексна точка.

Това се случва в период, в който централните банки по света затягат паричната си политика в опит да ограничат рекордно високата инфлация.

Централната банка на Швейцария беше една от поредните големи централни банки, които се включиха в тази тенденция, изненадвайки през миналия месец пазарите с първо повишение на лихвите от 15 години.

Централната банка на Швейцария вдигна основната си лихва с 50 базисни пункта, а този изненадващ ход оскъпи швейцарския франк до най-високото му ниво спрямо еврото от близо два месеца.

Япония обаче избра да поддържа облекчена парична политика и да се съсредоточи върху контрола на лихвената крива. Третата най-голяма икономика в света е заседнала от много години в среда на нисък растеж и ниска инфлация, а понякога и на дефлация, което означава, че Централната банка на Япония поддържа акомодативна политика в опит да стимулира мудната икономика на страната.

Централната банка трябваше да закупи държавни облигации за около 15 трлн. японски йени (110 млрд. долара) през юни, което я прави единствената голяма централна банка, която все още поддържа значителна програма за изкупуване на активи.

Общата инфлация в Япония е малко над таргета на централната банка от 2%, докато основната инфлация е на ниво от 0.8%, така че централната банка не е подложена на същия инфлационен натиск, както много други на Запад.

Централната банка на Япония многократно потвърждава своя ангажимент за избягване на дефлацията, която остава основната пречка пред паричната политика в Япония. Централната банка очаква ръстът в потребителските цени да се забави в средносрочен план, след като влиянието на цените на енергийните продукти върху общата инфлация започне да отслабва.

Ако тази оценка обаче се окаже погрешна и Централната банка на Япония бъде принудена да вдига лихвите, това може да предизвика вълнообразен ефект на световните пазари.

Голяма част от това зависи от „отвореността“ на капиталовата сметка на страната (нейния платежен баланс) и степента, в която потоците са повлияни от промените в лихвените проценти другаде, казва пред CNBC Нийл Шиъринг, старши икономист в Capital Economics.

“Япония е отворена към световните капиталови потоци и при това положение, след като доходността по държавните облигации в други страни се повиши, Централната банка на Япония открива, че ангажиментът й към контрол над лихвената крива, или поддържане на доходността на 10-годишните японски държавни облигации в рамките на 25 базисни пункта от двете страни на нулата, е подложен на тест от страна на инвеститорите по света,” казва Шиъринг.

Самоналоженият от банката таван върху доходността по държавните облигации помага за поддържането на ниски разходи за кредитиране в икономиката, което принципно подкрепя икономическия растеж.

“Разпродажбите на световните пазари напоследък повишиха доходността по 10-годишните японски държавни облигации почти до горния лимит на рейнджа на банката, принуждавайки я да купува все по-големи количества държавен дълг, за да поддържа своя таргет – по някои оценки, ако банката продължи да купува с тези темпове, тя би притежавала целия пазар на емитирани японски държавни облигации в рамките на година,” казва Шиъринг.

Централната банка на Япония продължи да защитава таргета си за доходността по държавния дълг, въпреки че инерцията на световните пазари води до по-високи лихви, а това разминаване доведе до рязко поевтиняване на японската йена.

Шиъринг посочва, че докато Централната банка на Китай налага капиталови ограничения, за да запазва влияние върху валутата и паричната си политика, относително отворената капиталова сметка на Япония означава, че тя не може да контролира йената, докато запазва суверенитет върху паричната политика.

На практика, Централната банка на Япония може да поддържа фиксираната доходност на облигациите, като изкупува неограничени количества облигации, изпращайки йената в низходяща спирала, или може да предпази валутата от дестабилизиращо обезценяване, но не може да управлява и двете едновременно.

От Capital Economics очакват Япония да направи известно отстъпление от контрола на лихвената крива, като увеличи таргет рейнджа, което може да накара инвеститорите да тестват решимостта й да запази позиции при новия рейндж. На фона на повишаващите се лихви по света, това би могло допълнително да обезцени йената.

“Разбира се, значително по-евтината валута би могла да окаже положителен ефект върху икономиката, която изпитва затруднения с излизането от три десетилетия на инфлация, но големите и бързи валутни колебания може да бъдат дестабилизиращи,” смята Шиъринг.

“В някакъв етап нещо трябва да поддаде – или защото счетоводният баланс е поставен под натиск, или защото привнесената инфлация се превръща в проблем.”

Тъй като дефлацията като цяло кара компаниите и потребителите да отлагат инвестиции и покупки, Централната банка на Япония работи от години за връщането на инфлацията до нейния таргет от 2% с цел възобновяване на производствения капацитет и темп на растеж.

Трайното количествено улесняване от страна на Централната банка на Япония може също така да доведе до значителни последствия за местните и международните пазари.

Ограничавайки повишението на доходността при по-дългосрочните държавни облигации, централната банка рискува да тласне инфлацията отвъд своята първоначална цел, според Чарлз-Хенри Мончау, старши инвестиционен директор на Syz Bank.

Световният корпоративен дълг намалява с 2% за годинаОчаква се фирмената задлъжнялост да намалее с още 270 милиарда долара през следващата година

Разминаването в доходността, в сравнение с други развити страни, които затягат паричната политика, обезценява йената. Междувременно, поддържането на доходността по държавните облигации изкуствено чрез изкупуването на огромни количества пречи на Централната банка на Япония да вдигне лихвите, което е основният метод за ограничаване на високата инфлация.

Според Мончау, всичко това заедно би могло да създаде условия за инфлация, която “внезапно да излезе извън контрол, което предполага принудително коригиране на пазара на облигации.”

Поддържането на облекчена парична политика на всяка цена също така би могло да създаде рискове в международен план.

“Поевтиняването на йената би могло да разпали валутни войни в Азия, което, от своя страна, да доведе до подхранване на нарастващата инфлация в съседни държави, до увеличаване на разходите за обслужване на техния дълг, деноминиран в долари, а оттам да увеличи риска от дефолт на не толкова кредитоспособни страни,” казва Мончау.

“Друга международна последица с още по-големи усложнения е рискът от внезапно спиране на валутната търговия от типа carry trade. Това е стратегия, при която инвеститорите се стремят да печелят от разликите между основните лихвени проценти на две страни.

“Например, стратегията ‘дълъг бразилски реал, къса йена’ вече е донесла 35% доходност тази година. Рискът при този тип стратегия обаче е внезапното обръщане на тенденцията,” обяснява Мончау.

“Ако йената поскъпне и/или доходността по японските държавни облигации нарасне, съществува риск от внезапно обръщане на тази тенденция и ликвидация на рискови активи.”

Това би улеснило паническите разпродажби на акции, принудителната продажба на долари и скок в доходността по щатските държавни облигации заради повишението на доходността по японските, казва той, което пък би могло да задълбочи болката при рисковите активи и да засили риска от рецесия.

“Мрачният сценарий, описан по-горе, далече не е сигурен. Първо, дисбалансите, създадени от японските власти, са изтъквани от много години без това да доведе до някакъв подобен инцидент на пазарите,” отбелязва Мончау.

“Въпреки това, настоящата ситуация при японските държавни облигации, в контекста на висока пазарна волатилност, е меко казано опасна. А всяко напрежение на пазарите заради края на количественото улесняване в Япония би могло да има друга последица за международните финансови пазари – загубата на доверие към паричните политики на централните банки.”