Президентът Доналд Тръмп проведе предизборна кампания с лозунга „Америка на първо място“, който отхвърляше традиционната роля на САЩ като световен полицай. Първите му 200 дни на поста обаче показват друго.

Източник на POLITICO от Белия дом казва, че Тръмп се наслаждава на ролята си на главен миротворец, което ще му позволи „да сключи сделки, които са убягвали на предшествениците му, показвайки едновременно своята проницателност и власт – независимо дали е успешен или не”.

„Той обича да бъде в позицията на благодетел за всички тези по-малки, по-слаби страни по света“, казва представителят на Белия дом.

Тръмп редовно напомня на аудиторията за войните, които според него е спрял, като подчертава колко дълго са продължавали те преди това. Миналата седмица той покани лидерите на Армения и Азербайджан в Белия дом, за да сключи мирно споразумение между двете отдавна враждуващи страни – шестото подобно споразумение от началото на втория му мандат, въпреки че точната му роля във всеки един от случаите е спорна.

„Реших шест войни през последните малко повече от шест месеца и съм много горд от това“, обяви американският президент в четвъртък в Овалния кабинет.

Но в петък той ще се изправи пред може би най-тежкото си изпитание, когато се срещне с руския президент Владимир Путин в опит да постигне край на войната в Украйна.

Тръмп, който се нарича „президент на мира“, насочи вниманието си към тези конфликти отчасти поради убеждението, че може да използва влиянието на САЩ, за да ги прекрати, казва пред изданието друг служител на Белия дом.

Споразумението е готово за подписване, но Баку има няколко последни изисквания, които още се обсъждат

Армения и Азербайджан се споразумяха за исторически мирен договор

Това е в контраст с кампанията му от 2024 г., по време на която приоритизира вътрешните работи пред външните конфликти.

„В предизборната кампания знаеш малко, а когато влезеш в Западното крило, разбираш какво всъщност се случва в света“, казва вторият източник на POLITICO, позовавайки се на брифингите на разузнаването, които Тръмп получава като президент. „И в много отношения, ако той знаеше това, мисля, че вероятно външната ситуация щеше да бъде по-голяма основа на кампанията му“.

Друга причина Тръмп да се насочи към разрешаването на конфликти в различни точки на света се дължи на желанието му да спечели Нобелова награда за мир, за която отдавна се бори. В преследването на тази цел той стигна дотам, че миналия месец се обади на норвежкия министър на финансите, за да попита за наградата.

Тя също така се превърна в средство за световните лидери, които искат да спечелят благоразположението на Белия дом. Най-малко шестима, участвали в скорошни споразумения с Вашингтон, са номинирали Тръмп или са подкрепили номинацията му, включително израелският премиер Бенямин Нетаняху и камбоджанският му колега Хун Манет. Вторият номинира Тръмп, след като той накара Камбоджа и съседен Тайланд да седнат на масата и да сложат край на граничен спор, като заплаши да прекрати търговските преговори.

Освен Камбоджа и Тайланд, служители на Белия дом казват, че Тръмп е изиграл роля в споразуменията за прекратяване на огъня или друг туп договорки между: Иран и Израел, Руанда и Демократична република Конго, Индия и Пакистан, Египет и Етиопия, Армения и Азербайджан, както и САЩ и хусите в Йемен. Какво е било участието на вдъхновителя на движението MAGA обаче не е много ясно.

Хора, близки до Тръмп, казват, че бързото сключване на мирни споразумения между воюващите страни е в съответствие с неговата предизборна визия „Америка на първо място“, отчасти защото той обвързва мирните с търговски споразумения, както наскоро направи и с Армения и Азербайджан.

„Всяко едно от тези мирни споразумения е донесло икономически ползи за Америка“, отбелязва единият от представителите на Белия дом пред POLITICO.

Европейските лидери се опасяват, че Путин отново ще успее да маневрира умело пред Тръмп, този път в противоречие с интересите на Украйна и разтревожените съюзници на Америка

Срещата Тръмп-Путин хвърля Европа между страха и надеждата

Но критиците поставят под съмнение искреността на Тръмп в осигуряването на мир и трайността на всички тези споразумения. Джон Болтън, съветник по националната сигурност на Тръмп по време на първия му мандат, посочва по-специално споразумението между Камбоджа и Тайланд. Според местни медии там вече е имало насилие след прекратяването на огъня.

„Той ги накара да подпишат споразумение за прекратяване на огъня, за да се увери, че ще сключат търговските си споразумения“, казва Болтън. „Може би примирието ще продължи повече от няколко дни. Кой знае? Основните причини за напрежението, граничните проблеми, обаче не са решени. Доналд Тръмп просто иска Нобелова награда за мир. Мисля, че всички знаят, че това е мотивацията му“.

Интересът на Тръмп към сключването на международни споразумения не е пълно отклонение от политиката му през първия мандат. В неговите рамки той посредничи за сключването на Авраамовите споразумения, които стабилизираха дипломатическите отношения между Израел и няколко арабски страни. Тръмп също така изигра роля във възстановяването на икономическите връзки между Сърбия и Косово.

По време на кампанията си за втори мандат той наблегна на ограниченото участие на Вашингтон в международни организации и насърчи по-транзакционен и националистичен подход – нещо, което той и екипът му нарекоха политика „Америка на първо място“, отхвърляйки напълно етикета „изолационист“.

В петък Тръмп ще представи тази политика на лична среща с Путин. В дните преди срещата на върха президентът и неговите висши съветници омаловажаваха очакванията, като президентът дори я нарече „среща за проучване на настроенията“.

Когато Тръмп встъпи в длъжност смяташе, че конфликтът между Русия и Украйна е един от най-лесните за разрешаване. В четвъртък обаче призна, че „всъщност той е от най-трудните“. Това вдига допълнително залогът на разговорите в Анкъридж, Аляска, които трябва да започнат тази вечер в 22:30 българско време.