В четвъртък Армения и Азербайджан се споразумяха за условията на дългоочаквания мирен договор, който може да сложи край на продължилия десетилетия конфликт.

След като Армения прие двата оставащи елемента на мирното споразумение от Азербайджан, Баку изложи няколко формални изисквания, които Ереван трябва да изпълни, преди споразумението да бъде подписано.

„Като следваща стъпка Азербайджан очаква, че Армения ще промени конституцията си и ще премахне претенциите към териториалната цялост и суверенитета на Република Азербайджан“, посочва външният министър на страната Джейхун Байрамов, цитиран от POLITICО.

Байрамов допълва, че за да се сключи сделката, Армения трябва също така да разпусне Минската група - формат от 1992 г., създаден в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и оглавяван съвместно от САЩ, Русия и Франция за разрешаване на конфликта между двете държави за граничния регион Нагорни Карабах .

Изпълнението на тези искания може да отнеме известно време, като се има предвид, че изменението на конституцията изисква провеждането на референдум. Арменският премиер призова за провеждане на такъв за нова конституция през февруари.

Въпреки това наблюдателите приветстват споразумението като значителен напредък към мир.

Очаква се 120 000 етнически арменци да напуснат Нагорни Карабах

„Това е безпрецедентен пробив в това, което беше дипломатическа безизходица“, коментира Ричард Гирагосян, директор на Центъра за регионални изследвания, независим мозъчен тръст, базиран в Армения.

„Като се има предвид колко време ще отнеме изпълнението на последните искания на Азербайджан, те не трябва да бъдат предпоставка за подписване на мирния договор, а по-скоро въпрос за по-нататъшно обсъждане”, добавя Гирагосян. „Двете страни трябва да подпишат мирния договор и да продължат преговорите“.

По думите ми скептицизмът остава пречка.

„В Армения има известна доза предпазливост, че това може да е твърде хубаво, за да е истина. Съществуват очаквания, че Азербайджан всъщност може да продължи да иска повече отстъпки“, казва още той.

Двете страни все още не са договорили кога и къде ще бъде подписано мирното споразумение. Армения предложи да публикува съвместно изявление след договарянето на условията, но Баку отказа, съобщават от Министерството на външните работи на Армения.

През последните години Армения и Азербайджан водиха поредица от конфликти, като азербайджанската офанзива в Нагорни Карабах през септември миналата година принуди 100 000 жители на региона да избягат.

Война с дронове, танкове и оръдия в Нагорни Карабах (видео)

Повече от век конфликти

Войните между Армения и Азербайджан са свързани с региона Нагорни Карабах и датират от началото на 20 век.

Конфликтът започва след Руската революция през 1917 г., когато Армения и Азербайджан се борят за контрол над региона. В период от няколко години има серия от кървави сблъсъци между двете страни, включително и с участието на Османската империя.

Първата Нагорнокарабахска война започва през 1988 г. с масови погроми и насилие в Армения и Азербайджан. Арменските сили успяват да установят контрол над Нагорни Карабах и съседни територии. Войната приключва през 1994 г. с посредничеството на Русия, но ситуацията остава нестабилна.

През първото десетилетие на новия век следват периодични ескалации на насилието, включително през 2008 г., когато има сблъсъци по границата между двете страни. През 2016 г. има нова кратка война.

През септември 2020 избухва втората Нагорнокарабахска война. Тя продължава шест седмици и е една от най-тежките от началото на 90-те години. Азербайджан успява да си върне контрола над някои от загубените през 1994 г. територии. Войната приключва с мирно споразумение, посредствано от Русия през ноември 2020 г..

След войната през 2020 напрежението между Армения и Азербайджан остава високо. През декември 2022 г. Азербайджан блокира Лачинския коридор - единственият път, свързващ Нагорни Карабах с Армения, и предизвиква опасения за нова ескалация.