Повишението на лихвите с цел ограничаване на търсенето, а оттам и на инфлацията, не е правилното решение, тъй като зад високите цени стоят сътресения във веригите на доставки, твърди анализатор.

Производителите и доставчиците по света не могат да произвеждат и доставят ефективно стоки по време на локдауните заради COVID-19.

В последно време наложените на Русия санкции също ограничават предлагането, основно на суровини.

“Установяваме, че предлагането е много трудно за управление в множество индустрии. Много компании се сблъскват с различни предизвикателства при възобновяването на производството,” казва пред CNBC Пол Гембълс, управляващ партньор в консултантската компания MBMG Group.

Визирайки енергийната криза, пред която Европа е изправена - на фона на заплахите за прекъсване на доставките на природен газ от страна на Русия, той казва, че “Европа абсолютно се прострелва сама в крака, защото голяма част от всичко това е в резултат на санкциите.”

“А Федералният резерв са онези, които вдигат ръце и казват, че монетарната политика не може да направи нищо по отношение на сътресенията в предлагането. И вдигат лихвите.”

Правителствата по цял свят се фокусираха върху охлаждането на търсенето като начин за ограничаване на инфлацията. Вдигането на лихвените проценти има за цел да изравни повече търсенето с ограниченото предлагане.

Фед, например, вдигна основната си лихва със 75 базисни пункта до между 1.5% и 1.75% през юни, което беше най-голямото повишение от 1994 г. Председателят на централната банка на САЩ Джеръм Пауъл предупреди, че през юли може да има ново повишение на лихвите.

Доларът приключва най-успешното си тримесечие от края на 2016 г.Щатският индекс S&P 500 изгуби близо 16% през това тримесечие, което е най-лошото му представяне от началото на пандемията, докато Nasdaq падна с цели 21%

Централната банка на Австралия се очаква днес отново да повиши лихвите, а други икономики от Азиатско-тихоокеанския регион, като Филипините, Сингапур и Малайзия, също се присъединиха към тази тенденция.

Паричната политика е „грешното решение“

Гембълс казва, че търсенето все още е под нивата преди началото на пандемията, но това е щяло да е така дори и без пречките, създадени от COVID-19.

“Ако погледнем на какво ниво би била заетостта в САЩ, ако нямахме COVID-19 и локдауни, все още не ни достигат около 10 милиона работни места. Така че на пазара на труда има доста потенциален застой,” казва той.

Според Гембълс това не е проблем на паричната политика и той не смята, че тя би променила значително това.

На фона на сътресенията в предлагането, които надигат грозната си глава от време на време, за централните банки ще е трудно да поддържат устойчив контрол над инфлацията, допълва Гембълс.

Според него САЩ би трябвало да прибегне до фискални мерки за справяне с инфлацията. Гембълс смята, че коригирането на паричната политика е “грешното решение на проблема.”

Други “нетрадиционни икономисти”, цитирани от Гембълс, като старши икономическия съветник на HSBC Стивън Кинг, също представят анализи, в които се твърди, че не просто сътресенията в търсенето или предлагането могат да бъдат винени за инфлацията, а ефектът и от двете страни в уравнението.

Пандемичните локдауни, проблемите с веригите на доставки и войната между Русия и Украйна, както и стимулите, които правителствата наляха в своите икономики, както и облекчената монетарна политика, допринесоха за нарастващата инфлация, твърдят икономисти като Кинг.

“В икономическо отношение кризата с COVID-19 беше считана от мнозина основно като проблем с търсенето. Централните банки реагираха, като предложиха много ниски лихвени нива и продължиха с количественото облекчаване, въпреки че правителствата предлагаха огромни фискални стимули,” казва Кинг.

“Всъщност, COVID-19 имаше само ограничен ефект върху предлагането, свързан с локдауните в развитите икономики.”

“Ефектът върху предлагането се оказва по-голям и по-траен. Пазарите сега не работят толкова добре, страните не са свързани икономически, работниците не могат да преминават толкова лесно границите, а в някои случаи не са толкова налични и в границите на своите страни.”

Тъй като предлагането не може да реагира на увеличеното количество пари, които се въртят в икономиките, като американската, цените трябва да се покачат, допълва той.

Въпреки всичко, увеличенията на лихвите остават популярен лек за справяне с инфлацията.

Икономистите обаче сега са загрижени, че използването на повишения на лихвените нива като инструмент за справяне с инфлацията може да предизвика рецесия.

Повишението на лихвите оскъпява разрастването на дейността на компаниите. Това, от своя страна, може да доведе до ограничаване на инвестициите и в крайна сметка - да навреди на заетостта пазара на труда.