Трима американци - Бен Бърнанке, Дъглас Даймънд и Филип Дибвиг, си поделят тазгодишната Нобелова награда за икономически науки. Това съобщи Кралската шведска академия на науките на специално събитие в Стокхолм. Освен приза, те ще получат и 10 милиона шведски крони (близо 900 000 долара), предадоха световните агенции, цитирани от БТА.

Те "значително са подобрили нашето разбиране за ролята на банките в икономиката, особено по време на финансови кризи. Съществено откритие в техните изследвания е защо избягването на банкови колапси е жизненоважно", пише в изявление на Кралската шведска академия на науките.

Професор Бен Бърнанке е президент на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ от 2006 до 2014 г. По време на мандата му начело на институцията протече глобалната финансова криза от 2008 г., припомня ДПА. В момента е сътрудник в института "Брукингс".

Наградата на Бърнанке се позовава на публикация от 1983 г., в която пише, че банковите фалити са ключови за превръщането на икономическата рецесия в най-тежката депресия на XX век, съобщи Wall Street Journal.

По онова време това не отговаряше на утвърдения възглед, каза икономистът от Стокхолмския университет Джон Хаслер.

“Банките фалират, но се смяташе, че това е следствие от кризата, а не причината за кризата.“

Бърнанке прие наградата с думите, че това е “невероятна чест” за неговите изследвания на банките и финансовите кризи. Той се върна към периода от 2006 г. до 2014 г., когато е работил с колегите си, търсейки изход от огромните проблеми във финансовия сектор, които са били способни да потопят и останалата част от икономиката.

Проф. Бърнанке е определян като тих и спокоен академик, който посвещава по-голямата част от кариерата си в изучаване на Голямата депресия и централното банкиране в Принстънския университет и Станфордското висше бизнес училище. Днес историците му приписват заслугата за предотвратяването на икономическо бедствие. Той залага на бързо разработване на нови агресивни парични политики – ниски лихвени проценти, заеми за банки и противоречиви програми за изкупуване на облигации – по време и след финансова криза, започнала през 2007 г. и продължила почти две години.

В негова мантра се превърнаха думите, че ще направи „каквото е необходимо“, за да бъде предотвратен икономически колапс. И в много отношения той го направи.

Възстановяването започна около две години след началото на кризата и се превърна в най-дългата експанзия в икономическата история на САЩ. Бавното възстановяване и непопулярните спасявания на банки обаче навлякоха на проф. Бърнанке много критики, особено от собствената му Републиканска партия.

Проф. Дъглас Даймънд и проф. Филип Дибвиг са другите двама лауреати на Нобеловата награда за икономика тази година. Те също имат огромен принос за разбирането и справянето с икономическите и финансовите кризи.

Дъглас Даймънд е професор по финанси и има активна преподавателска дейност в Чикагския университет. Изследователската му дейност е насочена към финансовите посредници, финансовите кризи и ликвидността.

Филип Дибвиг преподава във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, професор по банкиране и финанси. Занимава се с изследвания, свързани с корпоративни финанси, финансови пазари, ценообразуване на активи, ценни книжа, индустриална организация и управление на портфолио.

Наградата за проф. Даймънд и проф. Дибвиг също цитира научен труд от 1983 г. В него се обяснява как банките играят решаваща икономическа роля като посредници между спестителите и бизнеса, в който в крайна сметка инвестират, пише Wall Street Journal.

Документът показа, че при вземането на краткосрочни депозити и отпускането на по-дългосрочни заеми банките са „по своята същност уязвими", каза Хаслер.

В свое изследване проф. Даймънд установява, че банките наблюдават кредитополучателите от името на спестителите и имат уникален поглед върху бизнеса, който не може бързо да бъде заменен от новодошли, ако фалира.

„Когато една банка фалира, това знание изчезва“, обясни Хаслер и допълви, че именно поради това банковите кризи имат дълготрайни последици.

Проф. Даймънд заяви пред репортери, че наградата го е изненадала. „Спях много дълбоко и изведнъж мобилният ми телефон зазвъня“.

Той отбеляза, че централните банкери са усвоили уроците от неговите изследвания в сътрудничество с проф. Дибвиг.

Нобеловата награда за икономика, която по традиция се обявява последна, е единствената, която не е включена в завещанието на шведския индустриалец и филантроп Алфред Нобел. Учредена е в негова памет близо 70 години след другите престижни отличия на негово име едва през 1969 г. от шведската централна банка. Тя се отпуска от Шведската централна банка (Риксбанк). Тя е най-престижната в света награда за принос в областта на икономиката и се връчва всяка година от Шведската кралска академия на науките. Носителят й получава златен медал, диплома и 10 млн. шв. крони.

Нобеловата награда за икономика се присъжда въз основа на номинации от специално подбрани икономисти, препоръка на Комисията по наградите за социални науки към Шведската кралска академия на науките и чрез тайно гласуване от цялата академия. Нобеловият лауреат по икономика се избира всеки октомври.

Носители на Нобелова награда за икономика през последните 14 години:

2021 г. - роденият в Канада Дейвид Кард, който работи в САЩ, американецът Джошуа Д. Ангрист и Гуидо Имбенс от нидерландско-американски произход за трудовете си по извличането на заключения от непреднамерени (естествени) експерименти и по-конкретно за изследвания за влиянието на икономиката на реалния свят върху различни области - от повишението на минималната работна заплата в американския сектор на бързото хранене до миграцията от Куба по времето на Фидел Кастро;

2020 г. - американците Пол Милгръм и Робърт Уилсън за подобряване на теорията за търговете и откриване на нови тръжни формати;

2019 г. - индиецът Абхиджит Банерджи, Естер Дюфло с фернско и американско гражданство и американецът Майкъл Креймър за техния експериментален подход към борбата с глобалната бедност;

2018 г. - американците Уилям Нордхаус и Пол Ромър;

2017 г. - американецът Ричард Тейлър за приноса в изучаването на икономическото поведение както при пазаруване в супермаркета, така и при инвестиране на милиарди на финансовите пазари;

2016 г. - американецът Оливър Харт и финландецът Бенгт Холмстрьом за приноса си към договорната теория;

2015 г. - британският икономист Ангъс Дийтън за анализа на потреблението, бедността и богатството;

2014 г. - френският икономист Жан Тирол за анализа си на силата на пазара и регулацията;

2013 г. - американците Юджийн Фама, Ларс Хенсън и Робърт Шилър за работата им в областта на финансовите пазари;

2012 г. - американските икономисти Алвин Рот и Лойд Шапли за изследванията им за пазарите и съвместяването на участниците в тях;

2011 г. - американците Томас Джей Сарджънт и Кристофър А. Симс за изследвания, хвърлящи светлина върху причинно-следствената връзка между икономиката и инструменти като лихвените проценти и държавните разходи;

2010 г. - американците Питър Даймънд и Дейл Мортенсън и британецът от кипърски произход Кристофър Писаридес за разработването на теории, които обясняват как регулацията и икономическата политиката могат да влияят върху безработицата, незаетите работни места и заплатите;

2009 г. - американците Елинор Остром и Оливър Уилямсън за тяхната работа в областта на икономическото управление;

2008 г. - американецът Пол Кругман за неговите анализи на търговски модели.