Германия обяви днес национализацията на местния филиал на руския "Газпром", за да спаси от фалит този доставчик на газ, който е под административното управление на Берлин от април и е свръхзадлъжнял, предадоха няколко европейски информационни агенции. Целта е да се гарантира "сигурността на газовите доставки" на Германия, съобщи икономическото министерство. По този начин Берлин национализира водеща енергийна група за втори път в рамките на няколко месеца, след като вече спаси германския Uniper, изпаднал в патова ситуация след орязването на руските доставки на газ. Новата компания Securing Energy for Europe GmbH (SEFE), която по-рано се казваше Gazprom Germania, индиректно контролира най-голямото газохранилище в северозападния Реден. Защо Германия национализира компанията? Решението от понеделник идва, след като Европейската комисия се съгласи през уикенда да предостави на руския филиал в Германия 225,6 милиона евро помощ, проправяйки пътя за национализацията, коментира DW. Правителството на Германия твърди, че този ход е необходим, за да се защити енергийната си сигурност на фона на продължаващата война на Русия в Украйна. Берлин постави компанията под свой ефективен контрол още през април, оставяйки нейната собственост неясна. Министерството на икономиката заяви в понеделник, че този ход е накарал бизнес партньорите и банките да не желаят възобновяване на бизнес отношенията или установяване на нови. „Това застрашава продължаването на бизнес операциите на SEFE и по този начин доставките на газ“, добавят от министерството, рационализирайки по този начин решението си за национализация. Сега руският "Газпром" на практика губи дяловото си участие в компанията. Подобен ход беше обявен и в Полша Страната ще поеме контрола над полските активи на "Газпром", съобщи днес всекидневникът "Жечпосполита", цитиран от Reuters. През септември Варшава наложи санкции на руското дружество "Газпром експорт" и обяви, че активите му ще бъдат замразени. Според изданието решението засяга 48-процентовия дял, който "Газпром" държи в Europolgaz - компанията собственик на полския участък от газопровода "Ямал-Европа". Полският държавен секретар, отговарящ за стратегическата енергийна инфраструктура Матеуш Бергер отказа коментар при запитване на Reuters. Изданието обаче цитира полският министър на развитието Валдемар Буда. „Ние правим всичко възможно, за да противодействаме на агресията на Русия и да елиминираме руския капитал и влияние", казва той. "Експроприацията не е възможна съгласно полската конституция, затова решихме да въведем принудително управление“, казва още Буда, цитиран от Reuters. В изявление по имейл, цитирано от AFP, полският министър на развитието Валдемар Буда заявява още, че този ход е направен, за да се подсили сигурността на критичната инфраструктура на Полша“. През април Полша наложи санкции на 50 руски олигарси и компании, включително "Газпром", в опит да засили натиска върху Москва след инвазията в Украйна. По същото време Русия спря газовия износ за Полша, след като Варшава отказа да плаща в рубли.


Междувременно Унгария вече има министерство на енергетиката

Решението е взето на фона на рязкото повишаване на цените на енергията. Досега ресорът на енергетиката бе поверен на Ласло Палкович, който беше и министър на технологиите и индустрията. Той обаче обяви, че подава оставка.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан не е свикнал министри от кабинета му да подават оставка, коментира AFP, цитирана от БТА. След като прие оставката на Палкович, той реши да отдели енергетиката в отделно ведомство, което ще отговаря за справянето с покачването на цените на енергията, предизвикано от войната в Украйна и санкционната политика на ЕС. Новото министерство бе поверено на 60-годишния икономист Чаба Лантош.

Според унгарски медии Палкович е подал оставка заради разногласия с членове на правителството по въпроси на възобновяемите енергийни източници. Той от дълго време бил привърженик на зелената енергетика, по-специално на вятърните паркове и фотоволтаичните централи, докато други министри били против.

Самият Палкович, който бе водеща фигура в правителството на Орбан от 2018 г., не е обяснил публично какви са мотивите за оставката му.

През последното десетилетие Орбан постави акцент върху развитието на ядрената енергетика и използването на руски въглеводороди, от които Унгария е силно зависима. От началото на конфликта в Украйна Орбан се постара да запази добрите си отношения с Кремъл, за да продължи да използва руски газ и петрол. Той освен това издейства страната му да бъде изключена от европейското изискване за налагане на ембарго върху вноса на руски суров петрол.