Учени разработиха нов неврокомпютърен модел на човешкия мозък, който може да хвърли светлина върху това как мозъкът развива сложни когнитивни умения.

Това, на свой ред, може да подпомогне изследванията на невронния изкуствен интелект (AI).

Проектът е реализиран от международен екип от учени от Institut Pasteur, Sorbonne University в Париж, CHU Sainte-Justine, Mila – Quebec Artificial Intelligence Institute и University of Montreal.

Моделът беше представен на корицата на списание „Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America“ (PNAS) и описва невронното развитие в три йерархични нива на обработка на информация:

- сензомоторното ниво изследва как мозъкът научава моделите на възприятия и ги свързва с определени действия;

- когнитивното ниво изучава как той комбинира контекстуално тези модели;

- съзнателното ниво разглежда как мозъкът се абстрахира от външния свят и използва научени модели (чрез памет), които вече не са достъпни за пряко възприятие.

Като цяло моделът се фокусира върху взаимодействието между два основни типа учене –това, базирано на повторения, и надграждащото учене, свързано с награди/поощрения, което активира допаминовия невротрансмитер. Тази комбинация, обясняват от екипа на проекта, дава представа за основните механизми, лежащи в основата на познанието.


Технологиите, в които бизнесът вярва и инвестира Най-важните технологични тенденции за компаниите през 2022 г., според McKinsey
„Нашият модел демонстрира как конвергенцията между невроните и изкуствения интелект очертава биологичните механизми и когнитивните архитектури, които могат да подхранят развитието на следващо поколение изкуствен интелект и дори в крайна сметка да доведат до изкуствено съзнание“, обясняват от екипа, като добавят, че „достигането на този крайъгълен камък може да изисква интегриране на социалното измерение на познанието“, което е и следващата им цел.

Интеграцията на изчислителни модели в биологични и социални реалности не само ще продължи да хвърля светлина върху основните механизми, лежащи в основата на познанието, вярват учените, но също така ще помогне да се осигури уникален мост между изкуствения интелект и единствената известна система с напреднало социално съзнание - човешкия мозък.

Едно обещаващо технологично направление

Глобалният пазар на мозъчно-компютърен интерфейс, който през 2022 г. е на стойност 2,79 млрд. долара, се очаква да надхвърли 9,31 милиарда до 2030 г. при среден годишен темп на растеж от 16,26%, сочи проучване на PrecedenceResearch.

Технологията изследва възможностите на връзката между мозъчната дейност и свързани външни устройства като роботизиран крайник или компютър. Интерфейсът мозък-компютър позволява контрол на машини единствено чрез мозъчна дейност, като това се случва чрез интегрирането на софтуерни и хардуерни инструменти.

Обещанията, които дава интерфейсът мозък-компютър (за притесненията ще говорим друг път), логично накараха много компании – от технологични гиганти до стартъпи, да обърнат поглед към тази технологична концепция.

Най-известната компания на този пазар е основаната от изпълнителния директор на Tesla Илон Мъск Neuralink, която си е поставила за цел да създаде симбиоза между човешкия мозък и изкуствения интект, като ги слее. Компанията разработва устройства, които да помогнат на хора с парализа, загуба на паметта, загуба на слух, слепота и други неврологични проблеми. Проектите на Neuralink са насочени към оборудването на човешкия мозък с тънки нишковидни електроди, така че мозъчните клетки да бъдат директно достъпни и манипулирани с помощта на изкуствен интелект.