Диспар е бретонски кон, който от ранни зори обикаля улиците на френския град Енбон. С добре познатия си тропот той тегли малка количка към кофите за отпадъци на централната улица. Диспар е отговор на икономическите условия в световен мащаб, предизвикателствата на климатичната криза и опазването на здравето на хората и природата. С други думи, той е бъдещето, съобщи The Guardian.

38-годишният Жулиен, който досега е бил шофьор на камион за боклук в друг град, определя новия начин на работа като по-приятен.

„Тази работа е много по-хубава с животно“, споделя кочияшът.

„Хората те виждат по различен начин, казват здравей, вместо да свирят с клаксони. Това е бъдещето, намалява замърсяването, използването на бензин и шума. И кара хората да се усмихват. Обикновено постоянно вдишвам изгорели газове зад камиона си, така че това е много по-здравословно”, допълва Жулиен.

Френските градове, изправени пред няколко задачи - овладяване на климатичните промени, енергийната криза и високите нива на стрес, посегнаха към решение от миналото. Те връщат коня и каруцата като алтернатива на изкопаемите горива и начин за забавяне на градския живот.

Флоранс, агент по недвижими имоти в Енбон, се изпълва с щастие, когато чуе тропота на копитата. Тя излиза от офиса си всяка сутрин, за да гледа преминаването на коня, който тегли специална количка.

„Носи някакво нежно спокойствие в тези неистови времена. Внася малко поезия в ежедневието, напомня, че нещата могат да бъдат по-прости. Ако можех да живея в свят без коли, бих го направила”, допълва Флоранс.

Градът, в който няма как да не се влюбишКултовият Лисабон става все по-култов

В средата на 90-те години френските градове правят първи опити за връщане на впрегатните коне на общинска служба. Оттогава насетне броят им се е умножил почти 20 пъти и продължава да расте. През последните години близо 200 градски района използват впрегатни коне за различни задачи - сметосъбиране, превоз на деца до училище и др.

В южния френския град Вендарг училищните каруци, теглени от коне, са толкова популярни, че има списъци с чакащи. Освен това проучване е установило, че тази практика подобрява отношението на децата към ученето. Дори деца, които могат да стигнат до училище пеша или с кола, предпочитат да се возят в конската каруца. Те го намират за успокояващо, макар да им отнема повече време.


Снимка: Pexels.com

Друга задачи, за които се използват общинските впрегатни коне, са поддръжка на зелени площи, обществен транспорт до пазари, събиране на коледни елхи за рециклиране и др. Повечето градове, в разчитат на тях, са средни по големина, като много от тях са в Северна Франция.

Успоредно с популяризирането на използването на коне в градовете, се наблюдава ръст на употребата на коне и магарета в селското стопанство. Стотици животни се използват в земеделието и лозарството.

Все по-голям интерес към управлението на файтон показват жените, макар традиционно това да е привично занимание за мъжете.

Впрегатните коне допадат и на местните управници. На тях им харесва символиката на животното, което се вписва в техните усилия да се грижат за околната среда.

Досега използването на впрегатни коне е тенденция, задвижвана главно от отделни градове. Затова мнозина призовават държавата да окаже по-централизирана подкрепа и да посочи конските сили като официална форма на алтернативна енергия.

Според Ванина Деню-Льо Бар, социолог от Френския институт за коне и езда, градовете не са водени от носталгията.

Това абсолютно не е връщане към миналото, а път към устойчиво развитие и зачитане на природата и благосъстоянието по иновативен начин, казва тя. По думите й, на конете може да се помогне да са по-продуктивни, ако количките бъдат снабдени с електрическо задвижване за по-лесно изкачване на наклони.

Енбон, град с население от 15 000 души в западната част на Бретан, е последният, който предлага нова схема за обучение на общински коне, шофьори на каруци и служители на местната власт. Нейните общински бретонски впрегатни коне, Диспар и Съркъс, са братя на 8 и 9 години, които тежат около 900 кг всеки. Движейки се със скорост 6-8 км/ч, те справят с траспортирането на деца, воденето на хора на пазар, дейности в местен дом за грижи и събирането на боклук. Програмата им изглежда натоварена, но на практика по-голямата част от времето си прекарват в почивка.

Кой е най-здравословният град в света?Виена беше коронясана за най-здравословния град в света от HOKA

Присъствието на кон връща хуманността в градовете, смята Морган Перлад, кочияш. Тя координира системата за наемане на коне на Енбон.

По думите й, ако сега кметството реши да проведе допитване за обновяването на жилищния комплекс, хората няма да се отзоват. Ако обаче предложи да бъде взет кон, всички ще дойдат и ще изразят мнението си в анкета.

За културни събития и фестивали, „ако предлагаме транспорт с коне, всички места са запълнени“, добавя Перлад.

Нагласите към събирането на боклука се промениха, като местните жители започнаха да отделят своите стъклени бутилки, за да улеснят работниците с коне. Не съм сигурна, че биха направили същото за камион за боклук, казва още Перлад.

За Андре Артеро, бивш кмет на Енбон, така изглежда светът след пандемията от коронавирус. Сега той участва активно в управлението на конезавода на града.

Конете не могат нито да дадат всички отговори на проблема с емисиите, нито да заменят всички превозни средства, „но това, което можем да направим, е значително, казва Артеро.

Конят няма въглероден отпечатък върху околната среда, той не е преживно животно като кравата. Разходите за него могат да бъдат по-ниски от инвестирането в моторизиран транспорт. Единственото ограничение за градовете е да могат да осигурят достатъчно пространство за животните. Наемането на коне в градска среда се разглежда и като начин за защита на деветте породи впрегатни коне във Франция, чийто брой през годините сериозно е намалял. Френските впрегатни коне продължават да се отглеждат отчасти за пазара на месо, включително износ за страни като Япония, но във Франция потреблението на конско месо намалява.

Магали, координатор в дом за грижи за възрастни хора, е забелязала интересно явление.

В местния дом обитателите редовно се посещават от общинските коне на Енбон.

„Някои хора тук, които рядко говорят с фрази, ще кажат цели изречения, когато говорят с кон“, казва Магали. Освен това жителите, които използват впрегнатите животни за превоз до културни събития, имат навика да се обличат елегантно. Не така е било, когато са използвали градския микробус.

„Специално е“, добавя Магали.

Завръщането на конете в градския пейзаж се корени в нарастващата глобална загриженост за опазване на биоразнообразието. Впрегатните коне остават популярни сред обществото, защото „те все още представляват връзка между поколенията“, казва Бернадет Лизе, етнолог и историк на впрегатните коне.

Конете започват да изчезват от фермерския живот на Франция още през 60-те, 70-те и дори 80-те години. Днес тяхното присъствие поддържа връзката между стари и млади, смята Лизе.

„Само звукът на коня, пресичащ града, ме прави щастлива за моите внуци”, споделя 73-годишната пенсионерка Вероник, която се е преместила в Енбон от Париж.

Морис Лешар, служител в кметството, напомня за терапиите с коне, които помагат на хората да се чувстват по-добре.

„Да имаш коне в град означава да разпръснеш малко от това в ежедневието”, смята той.