От кризи и бедствия винаги най-много страдат най-слабите. Това е исторически доказано, но не толкова сигурно e кой e най-подходящият начин да им се помогне. Такива времена освен, че са тежки, са и удобен момент за политиците да се развихрят, за да демонстрират загриженост и да трупат точки пред електората. Невинаги обаче от действията им ефект, независимо какво обясняват по телевизията.

Кризата, предизвикана от ковид пандемията, инфлацията и войната в Украйна доведоха до поскъпване на живота и несигурност в редица страни. Правителствата се опитват да противодействат къде с успех, къде – не чак толкова. В тази ситуация властите в Гърция прибегнаха до една мярка, неособено популярна в страните със свободна стопанска инциатива. Преди няколко седмици правителството обяви, че въвежда фиксирани цени за редица продукти от т.нар. потребителска кошница или минимумът, от който всеки има нужда месечно.

На практика правителството задължи определени магазини да поддържат минимум един продукт от всяка гама на по-ниска цена. По този начин поне формално се изпълнява изискването потребителската кошница да е пълна срещу приемливи сметки.

Всъщност поскъпването в Гърция не е от вчера. Още преди година и половина бе ясно накъде отиват нещата, пише The Guardian. Изданието припомня, че в тази страна получават сред най-ниските заплати в ЕС, макар по този критерий да не могат да се конкурират с България. На фона на доходите в Германия обаче гръцките са ниски.

През последните няколко месеца различни групи настояват за повече мерки в защита на най-бедните. Така се стигна до концепцията за евтината потребителска кошница, която съдържа общо 51 продукта на фиксирани цени.

По този начин правителството хем избягва допълнителното раздаване на помощи за най-бедните, хем показва загриженост за тях. Мярката е обсъждана седмици наред с бизнеса, казват от гръцкото министерство на търговията. В момента в Гърция инфлацията е 10% като се отчита 2% спад спрямо септември. Правителството твърди, че е осигурило стабилност в нестабилни времена.

Обществеността обаче е на различно мнение

Още преди въвеждането на мярката през ноември бе проведено проучване, което показа, че 60% от гърците не вярват, че така инфлационният натиск върху домакинствата може да бъде облекчен. Една от причините, разбира се, е фактът, че ако се опиташ чрез административни мерки да регулираш пазарна икономика, резултатите обикновено са лоши. Всеки, който смята, че такива действия могат да имат ефект, е редно да се запита дали например цената на хляба в България е паднала след намаляването на ДДС.

Гръцките власти призоваха банките да намалят такситеКабинетът призова местните банки да намалят 12 категории комисионни, които плащат клиентите

Има и друг проблем. Голяма част от пазаруващите просто не си купуват продуктите с фиксирани цени. Една от причините е твърде проста – не ги харесват или пък самите стоки не са достатъчно качествени.

Да, правителственото изискване да ги има на по-ниски цени формално е изпълнено, но реално ползата от това е никаква.

А наред с опита да се регулират цените по магазините, не е обърнато внимание на други разходи. Например в Гърция достъпът до интернет продължава да бъде сред най-скъпите в ЕС, отбелязват организации за защита на потребителите. За сметка на това държавата увеличи енергийните помощи за бедни и малкия бизнес, раздавайки около 13 млрд. евро досега.

Въпреки това обаче ситуацията не се подобрява особено. Сред причините са и ниската база, т.е. ниските доходи, от които се тръгва. Все пак през последните години Гърция съществува в режим на стягане на коланите заради дълговата криза.