Минава ли семейното щастие през общи банкови сметки?
Известно е, че щастието не се купува, но не е лошо да имаш достатъчно пари, за да се опиташ да го направиш. Понякога това може да стане с две банкови сметки, обединени в една.
Скорошно проучване сочи, че двойките с общи банкови сметки са по-щастливи от онези, които още карат на „моите пари“ и „твоите пари“, пише TheWallstreet Journal.
Според изследване на CreditCards.com. около 42% от двойките в САЩ имат общи сметки. В същото време данните сочат, че над 1/3 от хората във връзка са „изневерявали“ финансово на партньора си. Какво значи това? Елементарни, но важни неща от типа да не кажеш, че си си купил нещо, да обещаеш да не харчиш, а да го направиш, да криеш, че имаш дългове или пък, че имаш повече пари, отколкото половинката ти си представа и т.н.
В тези проблеми се съдържа един от отговорите на въпроса защо двойките с общи сметки са по-щастливи и удовлетворени от останалите. Тук става дума за по-голямо доверие, а и за по-сериозно наблюдение, показват изследвания на Емили Гарбински, доцент по маркетинг в университета Корнел, и Джо Гладстоун от университета на Колорадо в Боулдър, който изучава потребителското поведение. Когато авоарите са общи, винаги можеш да провериш колко и за какво харчи другият. Освен това се появява и измамното усещане за богатство. Все пак две заплати в една сметка са повече от една заплата, нали?
Друга полза е, че в тези случаи хората много по-рядко се отдават на неразумни покупки. Дали от страх или от по-развито чувство за отговорност, е вече друга тема.
Но не всеки е готов за подобна стъпка. Добре е да се мисли в перспектива, защото може да се стигне и до раздяла, а тогава общото трудно се дели и някой вероятно ще се окаже силно ощетен. Има и друго – притежаването на собствени пари, без значение колко са, дава усещане за независимост. А това не бива да бъде подценявано.
Затова винаги може да се търси златната среда. Много двойки живеят по този начин – делят сметки и други разходи, а ако единият закъса, другият помага. Сметките обаче са индивидуални. Така всеки разполага с толкова, колкото е изкарал. Това също е рецепта за щастие.