Още 168 изображения са открити върху платото Наска през декември. Новите геоглифи са по-малки и са видими от земята, съобщиха световните агенции.

Изображенията са идентифицирани след две години теренни проучвания с въздушни снимки и дронове от перуански и японски изследователи от Yamagata University. Учените се надяват да изведат от тях нова информация за мистериозните предколумбови произведения на изкуството, които вълнуват учени и посетители от десетилетия.

Огромни фигури, издълбани върху пустинното плато в Перу, датират отпреди повече от 2000 години и представляват хора, котки, змии, косатки, птици и местни камалиди - животни като лами, гуанако и алпака.

Източник: Yamagata University

Изследователите са открили 190 фигури от 2004 г. досега, но теренът е огромен и прави усилията им за изучаването и опазването им твърде сложни.

Хорхе Олано, главен археолог за изследователската програма за линиите на Наска, отбеляза, че новите фигури са със средна дължина между два и шест метра. Той подчерта, че все още предназначението на изображенията, които могат да се видят само от въздуха, остава загадка.

„Тъй като пампасите покриват огромна площ от приблизително 20 км от изток на запад и около 15 км от север на юг, предишните експедиции не успяха да осигурят изчерпателен опис на геоглифите главно поради методологичнитеусловия. Проучвахме какви човешки дейности са извършвани там, като провеждахме постоянни изследвания на земята и използвахме сателитни изображения с висока разделителна способност”, отбеляза Кунихико Кийозука, декан на факултета по литература и социални науки към Yamagata University.

Източник: Yamagata University

Разположени в сухата крайбрежна равнина на Перу, на около 400 км южно от Лима, геоглифите на Наска и пампасите на Джумана покриват около 450 кв.километра. Линиите, положени между 500 г.пр.н.е. и 500 г.сл.н.е., са сред най-големите енигми на археологията поради тяхното количество, природа, размер и непрекъснатост. Те изобразяват живи и въображаеми същества, стилизирани растения и геометрични фигури с дължина няколко километра. Смята се, че са имали ритуални астрономически функции. Те са от 1994 г. в Списъка за световното културно наследство на ЮНЕСКО.