Милиони левове и стотици работни дни са спестени от е-услугите в държавната администрация.

До този извод стигат анализатори от Института за пазарна икономика (ИПИ), които са направили мониторинг на четири проекта по приоритетна ос „Административно обслужване и е-управление“, финансирани по оперативна програма „Добро управление“. Бенефициенти по тях са Министерството на електронното управление (МЕУ), Националната агенция за приходите (НАП), Агенцията по обществени поръчки (АОП) и Агенция „Митници“. Резултатите от него бяха обявени на пресконференция днес.

„Оценените проекти на практика засягат всички активни компании в България – 412 000 нефинансови и 4300 финансови предприятия през 2021 г., по данни на НСИ, както и граждани – българи и чужденци, които ползват услугите на българската администрация – общо 499 административни структури, и широк кръг заинтересовани страни - ползватели на отворени данни, неправителствени организации, журналисти, асоциации и др.”, обясни Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ.

Икономистите формулираха следните шест ефекта от електронните услуги за бизнеса:

  • Напредването на процесите и организацията за е-управление дават резултат от „ден първи“.
  • Положителните ефекти се отнасят за всички страни на процеса – администрация, граждани, бизнес.
  • Дори (и най-вече) в трудни периоди този подход за оптимизация работи.
  • Финансовите инвестиции за реализиране на проектите не са значителни, но ползите са огромни и дългосрочни.
  • Отчетените позитивни ефекти включват спестено време и разходи за бизнеса и гражданите, ускоряване на стопанската активност, повишаване на предвидимостта и надеждността на услугите, разкриване на възможности за нови и по-ефективни бизнес модели, промяна в начина на организация на дейността и др.
  • Значителни вторични ефекти за администрацията – активизиран процес по вътрешна оптимизация, досег с отворени данни и развитие след това, възможност за аналитични дейности, които да идентифицират следващите лесни и по-дългосрочни стъпки за подобряване на административното обслужване, по-добро управление на рисковете и др.

    • Реализираните проекти ще се отразят на позицията на страната ни в редица международни сравнения, оценяващи електронното управление и бизнес средата, категорични са от ИПИ.

    Например, за периода 2015-2022 г. минималното общо спестено време на Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги на Министерството на електронното управление надхвърля 12,3 хиляди години. Само за 2021 г. консервативните оценки за реализираните спестени разходи на бизнеса и гражданите надхвърлят 210 млн. лв., посочи Адриан Николов от ИПИ. „За периода 2019-2022 г. спестените разходи за администрацията от работата на Единния модел възлизат на поне 5,3 млн. лв.”, допълни икономистът.

    Надграждането на основните информационни системи в Националната агенция по приходите, финансирано от ОП „Добро управление” се извършва в периода 2019-2021 . „Всички системи бяха интегрирани, като новата платформа е изцяло ориентирана към услугите и клиента. Най-съществената промяна е в заявяването на достъпа до дадена услуга – сега е достатъчно само идентификация на лицето”, обобщи Милена Кръстанова, заместник изпълнителен директор на НАП.

    Само през декември 2022 г. такъв достъп са поискали 293 000 юридически и физически лица, а общият брой на услугите, потърсени от тях, е 79 милиона, допълни тя.

    „Дигитализацията на услугите доведе до значително намаляване на случаите на укриване и неплащане на данъци. Регистрирахме ръст на онлайн подадените декларации”, отбеляза Петя Георгиева от ИПИ.

    Екипът установява, че онлайн платформата на НАП спестява на гражданите и бизнеса 102 000 работни дни и разходи за 99,8 млн. лв. за година, както и значителен ръст на разплащанията през портала и увеличена събираемост на приходите.

    Подобен е и ефектът от участието в търгове през Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки” от едноименната Агенция, подчерта изпълнителният й директор Георги Николов. Според Светла Костадинова от ИПИ онлайн подаването на оферти за обществени поръчки е спестило 47 млн. лв. разходи на бизнеса, а на етап сключване на договори – 12 млн. лв., в периода 2020-2021 г.