В света се произвежда достатъчно храна, която да изхрани осем милиардното население на планетата. За съжаление всяка година почти една трета от нея се изхвърля или губи. По данни на World Food Programme става въпрос за около 1,3 милиарда тона годишно, чиято стойност е приблизително 1 трлн. долара.

Делът на България в изчисленията на ООН е 596 844 тона храна годишно, която по една или друга причина не стига до трапезата. На всеки българин се падат 86 кг на година.

Страната ни се ангажира да намали наполовина хранителните отпадъци на глава от населението на ниво търговия на дребно и потребител до 2030 г. и да намали загубите на храна по веригите за производство и доставка на храни. Националната програма за предотвратяване и намаляване на хранителните отпадъци (20221-2026 г.) също определя междинна цел за намаляване на хранителните отпадъци с 25% до 2026 г.

Своят принос към тази цел дават младите предприемачи Джейн Димитрова и Велин Керков, които създават платформата Foodobox с амбицията да ограничат разхищението на храна в страната.


В началото бе идеята

Всеки предприемач знае, че печелившата формула за всяка компания е успешната идея, която се трансформира в устойчив бизнес модел.

„Foodobox е кутия-изненада, която съдържа висококачествена храна на достъпна цена. Тя е доставена от ресторанти, сладкарници, заведения за бързо хранене и пекарни, които генерират допълнителен приход от продажбата на храна, която не могат да оползотворят”, обяснява Велин Керков, който е учил програмиране в Шотландия. Неговата IT фирма White Lotus разработва мобилното приложение на български език, което официално стартира през юни 2021 г.

„Нашата цел бе да предоставим печелившо за всички решение на този глобален проблем. Ограничавайки хранителните отпадъци, помагаме на планетата, като в същото време намаляваме и социално-икономическите вреди от прахосването ѝ”, споделя Джейн Димитрова, която е завършила икономика в Болоня, а след взема магистърска степен по създаване и управление и стартъпи в Рим. За известно време работи в италианска компания, която е лидер в борбата с разхищението на храна.


Българският проект се ражда в София, но бързо достига до Пловдив, Варна, Бургас и Русе, а после се прехвърля в Букурещ.

Битката за по-малко хранителни отпадъци се обръща към наукатаМразите презрели ябълки и влажни пържени картофи? Науката може да помогне

Според Джейн „тайната” съставка е, че предлагат печелившо решение за всички страни. „Бизнесите си възвръщат парите, вложени в производството на храната, която не биха реализирали без Foodobox, клиентите откриват нови заведения и хапват вкусно, докато спестяват пари, а с общи усилия помагаме за опазването на околната среда”, казва тя.

Първи стъпки и предизвикателства

Всеки предприемач знае, че налагането на непознат бизнес модел у нас е сложно начинание. Необходими са кураж, последователност, упоритост и гъвкавост.

„Липсата на контрол и немалката доза скептицизъм бяха сред основните ни пречки в началото. Ако спазваме закона, хранителните заведения са длъжни да сключат договор с фирма с лиценз за транспорт на биоотпадъци - т.е. фирма, която извозва хранителния брак. Поради липсата на контрол, често тези договори са фиктивни и подобна услуга не се извършва, а храната се изхвърля в контейнерите, защото така е по-евтино и не се плаща такса за извозване”, спомня си Джейн.

Поради тази причина в началото повечето заведения не виждат смисъл да продават храна през Foodobox на половин цена в края на работния ден, ако могат да опитат да я продадат на пълната ѝ цена до момента, в който тя вече не е годна за консумация.

Но някои все пак преодоляват скептицизма и инерцията и се решават да опитат. „По-отговорните бизнеси - първите които станаха наши партньори - си дадоха сметка, че е по-добре да продават храната с наближаващ срок с намаление през Foodobox, като по този начин си възвръщат парите, вложени в нейното производство, привличат нови клиенти в обекта, вместо да я изхвърлят”, коментира Джейн. Днес техният пример последват над 350 заведения и броят им расте всеки ден. Регистрацията е безплатна.

Всеки предприемач знае, че за да расте един бизнес не трябва да се прави компромис в качеството на продукта, който предлага.

Най-голямото предизвикателство за Джейн и Велин по отношение на крайните потребители е да се преборят с техните убеждения, че в кутията изненада на Foodobox ще има огризки или развалена храна.

„Това съвсем не е така - в кутията ще откриете сладкиши или печива, останали непродадени на витрините на пекарни и сладкарници или пък ястия от обедното меню на ресторанти, които не са били сервирани на никого преди това. Всички продукти се предлагат с поне 40% намаление, спрямо първоначалната им цена. Това, което виждаме е, че ако клиент изпробва приложението и спаси първата си кутия, почти винаги става редовен потребител на Foodobox”, твърдят двамата.

Oбнадеждаващи резултати

Всеки предприемач, който е създал и внедрил устойчив бизнес модел с дългосрочна стратегия и визия знае, че трябва да следи числата. Те ще подскажат къде са необходими промени, за да се повишат ефективността и продажбите.

„Foodobox успя да се наложи като пазарен лидер у нас благодарение на стратегическите партньорства, които изгради. Най-голям ефект за развитието на бизнеса оказа включването в платформата на известни български брандове от Хорека сектора, като производителите Harmonica и Delishu, веригата заведения за хранене Ciccione, веригата сладкарници Gelatiamo, био магазини Бахарика и много други”, разказва Джейн.

Приложението вече има над 40 000 сваляния. Бизнес партньорите в платформата са над 350 и се намират в София, Пловдив и Варна. Целта им е да разраснат партньорската си мрежа и в Букурещ. „Там резултатите са изцяло органични – около 15 спасени кутии за първите 30 дни от старта ни”, посочва Велин.

Двамата с Велин са си поставили цел да превърнат бизнеса си в устойчив не само в социален план, но и във финансово измерение.

„Важна цел за развитието на Foodobox е да можем да се самоиздържаме“, казват предприемачите. Това ще се случи, когато потребителите придобият навика да пазаруват храна с голямо намаление през приложението.

Най-важната метрика за успех

По-малко изхвърлена храна означава по-малко вредни емисии в атмосферата – и по-малко разхищение на ресурси за нейното производство.

Джейн и Велин изчисляват, че с всяка кутия намаляват въглеродните емисии с 2,5 килограма. „Да, за нас това е най-важната метрика за успех. Средно на ден успяваме да спасим между 20 и 60 килограма храна. Разбира се, количеството варира много, спрямо метеорологичните условия, тъй като клиентите трябва да се разходят до заведението, от което искат да спасят храна. Не работим с доставка, защото смятаме, че разходката до обекта е част от зелената ни инициатива да сме по-отговорни към околната среда“, казва Джейн.

„За изминалата година изчислихме че сме допринесли за намаляването на СО2 емисии с около 12 тона, благодарение на спасената храна през приложението”, обобщават предприемачите.

Светлана Тодорова-Ваташка