Търговските представители на България ще събират данни за цените на над 20 основни хранителни продукти в чужбина. Сред тях са брашно, олио, ориз, боб, захар, прясно и кисело мляко, масло, краве сирене, кашкавал, яйца, месо и др. Информацията ще бъде актуализирана всяка седмица. Това разпореди служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов, а целта е да се подпомогне анализирането на ценообразуването у нас - от производител до краен потребител.

Ежеседмично ще се следят цените в големите хранителни вериги в седем европейски държави – Германия, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Чехия, Хърватия, както и в по-малки търговски обекти в същите страни. Данните ще се обработват и съпоставят с цените в търговските обекти в България, като цялата информация ще бъде публична.

По този начин, във всеки момент, у нас ще има официална информация за актуалните цени в страната, съпоставени с някои от водещите европейски държави. Причината е все по-големият брой сигнали, че едни и същи продукти се продават на завишени цени в българската търговска мрежа. Целта е от една страна потребителите да имат пълна информация, а от друга – да се ограничат нелоялни практики и начисляване на свръхпечалби от страна на търговците, обясняват от икономическото министерство.

Ценообразуването на храните става публично от следващата седмицаОт следващата седмица държавата ще започне регулярно да информира обществеността за практиките при ценообразуването на хранителните продукти

Същевременно, от Комисията по стокови борси и тържища са категорични, че има злоупотреба с търговско положение при формирането на цените на храните, заяви пред БНТ председателят й Владимир Иванов. Според него много търговци вървят към свръхрентабилност и това изкривява пазара.

Комисията по стокови борси и тържища е против налагането на таван на цените, защото това ще доведе до още по-голяма изкривяване на пазара, отколкото би имало ползи.

Според Иванов е необходимо спешно държавата да постави като абсолютен приоритет развитието на земеделския сектор, а малките производители да формират обединения, с които да противостоят на едрите търговски капитали.

"България има потенциал да храни 30 млн. души и трябва да използваме това. Съответно, трябва обединение на земеделските производители като противодействие на големия търговски капитал. Я си представете сега да имаме една обща аграрна камара и млечен борд, който да направи магазини в цялата страна. Какво ще се случи с пазара – дали ще са същите цените?, посочи той.

Икономистът от КТ "Подкрепа" Ваня Григорова също е на мнение, че има спекула на цените у нас. Пред БНТ тя заяви, че според нея таванът на цените е едно от възможните решения на проблема.

"Има очевидно договаряне между големи търговски вериги така че да поддържат сравнително високи цени по определени механизми. И да виним, и да не виним КЗК, обаче, очевидно тя не може да сложи подслушвателни средства на собствениците на големите вериги. Хората в бранша се познават много добре, чисто приятелски също, и те няма как да не си говорят и обменят информация.", посочи тя.

За въвеждане на таван на цените се обяви и председателят на БСП Корнелия Нинова. „Смятаме, че правилното временно решение е таван на цените на храните от малката потребителска кошница - мляко, месо, олио, захар, кашкавал, сирене, хляб.“, заяви Нинова пред Бтв. По думите ѝ това е европейска мярка, която работи в Испания, Унгария, Гърция и Франция и рано или късно и в България ще се стигне до това.

Ще се променят ли цените на доматите, яйцата и зеленчуците?Вижте прогнозите на производителите

Проблемът с високите цени на основните хранителни стоки у нас беше и тема на срещата на Асоциацията на организациите на българските работодатели с президента Румен Радев вчера (27 февруари). Според държавния глава, бизнесът има изключително важна роля намирането на механизми, заедно с държавните институции, които да намалят спекулата.

На срещата беше изтъкната общата позиция, че държавните институции и българският бизнес трябва да работят заедно за подобряване на икономическата среда и за ефективно противодействие на спекулата, инфлацията и сивата икономика, не само за да изпълнят критериите за членство в еврозоната, а за да отговорят на интересите на гражданите и бизнеса.

Президентът Радев посочи, че извършените проверки от служебното правителство показват обезпокояващи данни, особено при цените на хранителните продукти, които се увеличават значително преди да достигнат до търговската мрежа.

Представителите на бизнеса откроиха предвидимостта като ключово условие за развитието на страната. По думите им, значителният скок в цените и инфлацията са можели да бъдат избегнати от последното редовно правителство.

Комисията за защита на конкуренцията вече започна проверки за ценообразуването на хранителните продукти. Големите търговски вериги имат сериозен дял в него – най-често около 1/3 от продажбите на отделните групи хранителни стоки, и съответно тяхната политика има голямо влияние на пазара.

У нас най-много аномалии се наблюдават при групата на млечните продукти, което се отрази и в скандала с държавното предприятие „Ел Би Булгарикум“. Припомняме, че то обяви 30% намаление на цените в собствените си магазини, а след това последва смяна на председателя и членове на Управителния съвет на дружеството.