След почти 20 години преговори страните членки на ООН се споразумяха за международен договор за защита на териториите на световния океан, които се намират извън националните граници.

Тези води, известни като "открито море", всъщност заемат почти 2/3 от световния океан и, тъй като се считат за международни води, се намират извън юрисдикцията на която и да е държава и досега никога не са били правно защитени. А това означава, че морският живот в тези райони е застрашен от свободната нерегламентирана експлоатация - включително свръхулов, замърсяване от кораби и предизвикано от човека изменение на климата, обясняват от Reuters в свой материал, посветен на историческото споразумение.

Договорът, чийто текст е финализиран на 4 март, полага основите на защитата на нерегулирани досега океански територии. Известен като Договор за биологичното разнообразие извън националната юрисдикция (BBNJ), неговата основна цел е да защити биологичното разнообразие чрез създаване на широкомащабни морски защитени зони и регулиране на морските изследвания с цел научно и търговско развитие.

Той идва в изключително важен момент за усилията за опазване на околната среда - през 2022 г. държавите от ООН подписаха знаково споразумение, което цели да защити поне 30% от сушата и водата на планетата до 2030 г., известно като целта "30х30". Но според Института за опазване на морската среда едва малко под 3% от тях са напълно или достатъчно защитени, припомня още информационната агеция.

Откритото море представлява 95% от общия обем на световните местообитания, но морският свят остава до голяма степен неизследван. Въпреки че оценките варират, проучване от 2011 г., например, сочи, че науката е класифицирала само около 9% от океанските видове. Повече от 80% от океаните никога не са били картографирани, наблюдавани или изследвани.

Минната индустрия се насочва към дъното на океана. Какво може да се обърка?Можем ли изобщо да използваме ценните дълбоководни метали за бъдеще, задвижвано от възобновяема енергия?
В същото време “Червеният списък” на Международния съюз за опазване на природата, който оценява видовете по отношение на глобалния статус на риска от изчезване, е оценил само 17 903 от приблизително 240 000 морски вида, известни на учените. От тях близо 9% са застрашени от изчезване. Учените прогнозират, че през следващите няколко години рискът от изчезване на морските видове ще нарасне рязко поради бързо развиващата се инфраструктура в океаните.

Но в сравнение със сухоземните животни рискът от изчезване на морските видове остава сравнително нисък. Според статия в списание Science през последните 500 години на сушата са изчезнали 514 животни, докато за същия период в океаните едва 15.

Тук има един важен аспект - изчезването на сухоземните животни се ускорява значително по време и след индустриалната революция, когато хората унищожават горите и прериите с главоломни темпове.

В днешно време, отбелязват учението, в търсене на ресурси хората започва да изграждат все по-голяма инфраструктура в океаните в сфери като земеделие, минно дело и електроцентрали, което предвещава почти сигурно повишаване на риска от изчезване на морските видове.

"На практика сме свидетели на индустриална революция в океана", казва Дъглас Макколи, еколог от Калифорнийския университет в Санта Барбара и съавтор на статията в Science, цитирана от Reuters. "Миналото на сушата се превръща в настояще на океана."

Според него "експлозията на синята икономика" и нарастващите последици от изменението на климата изправят океанския живот пред екзистенциална заплаха. И данните потвърждават тези констатации - индексът на Червения списък, който оценява тенденциите в общия риск от изчезване на видовете, се използва като метрика за проследяване на загубата на биологично разнообразие. През последните 30 години рискът от изчезване на морските видове бързо нараства.

Къде трябва да бъдат тези зони?

Целта на Договора за създаване на широкомащабни морски защитени зони е значителна стъпка към глобалната цел за опазване на околната среда, известна като “30x30”. Националният съвет за защита на ресурсите описва тези морски защитени територии като "океанския еквивалент на Гранд Каньон или националния парк Йелоустоун", където отдавна има въведени мерки за ограничаване на човешката дейност.

Управлението на тези зони може да включва различни видове защита - най-строго охраняваните зони забраняват всякакво влизане на хора, докато други могат да разрешават риболов и гмуркането с шнорхел.

Що се отнася до това къде да се разположат тези защитени райони, екип от изследователи, ръководен от Макколи, е извършил анализ на данните, за да определи горещите точки на биологичното разнообразие в открито море. Животът в океаните, както и на сушата, не е хомогенно разпределен.

Следващият Ел Ниньо - апокалипсис за кораловите рифове на планетатаВ периода 2014-2017 г. явлението унищожи 30% от кораловите рифове на планетата. Има вероятност това да се повтори
През 2020 г. екипът публикува статия, в която се посочват конкретни морски региони, които да бъдат приоритетно защитени. Анализът се основава на редица характеристики като богатство на видове, риск от изчезване и разнообразие на местообитанията.

Дългият път до споразумението

Преговорите по договора отнемат почти две десетилетия, въпреки че официалните срещи се провеждат само в продължение на пет години. През последните две години тяхната честота намалява допълнително заради пандемията от COVID-19. Основните проблеми са свързани с разногласия по отношение на финансирането и правата на риболов на различните държави.

Групата на ООН "Биоразнообразие извън националната юрисдикция" (BBNJ), която проучва въпросите на опазването на морската среда, е създадена през 2004 г., а през 2006 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция 61/105 за забрана на риболова на видове, чийто размер на популацията все още не е определен, и за насърчаване на устойчив дънен риболов в зоните извън националната юрисдикция.

През 2011 BBNJ се споразумява за "пакет" от въпроси, които да бъдат разгледани във връзка с опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните извън националната юрисдикция, а през 2015 приема Резолюция 69/292 на Общото събрание на ООН, с която се създава Подготвителен комитет за разработване на правно обвързващ инструмент за въпросите, които трябва да бъдат разгледани.

Две години по-късно Подготвителният комитет препоръчва свикването на Междуправителствена конференция (МПК), която се събира на първата си сесия през 2018.

В крайна сметка от 20 февруари до 3 март 2023 в Ню Йорк е свикана петата сесия на Междуправителствената конференция, на която Договорът за открито море е официално подписан от всички държави-членки на ООН. Правно обвързващият пакт за опазване и гарантиране на устойчивото използване на океанското биоразнообразие е окончателно договорен на 5 март след пет кръга преговори.