Най-добрите пенсионни системи са в Дания, Нидерландия и Швеция. България се класира на 25-то място в света.

Това показва второто издание на глобалния пенсионен доклад (Global Pension Report) на Allianz, който анализира 75 пенсионни системи по целия свят, използвайки Allianz Pension Index (API).

Българската пенсионна система получава оценка 3,4 – което показва необходимост от по-нататъшни реформи, посочват от Allianz. Оценките на най-добрите пенсионни системи са под 3, като освен трите водещи страни, такива получават още Нова Зеландия, САЩ, Тайван, Израел и Белгия (която е с 3).

Allianz Pension Index се състои от три стълба.

Анализът на основните демографски и фискални изисквания оценява скоростта на демографските промени, публичната задлъжнялост и общия жизнен стандарт. Този стълб следователно отразява структурните предпоставки, които всяка пенсионна реформа трябва да вземе предвид.

След това се разглеждат двете основни измерения на всяка пенсионна система: устойчивост и адекватност.

Първото оценява доколко една пенсионна система е подготвена да смекчи въздействието на демографските промени, а второто - адекватността на пенсионните системи и дали осигуряват адекватен жизнен стандарт в напреднала възраст.

С претеглената сума на всички параметри, API дава стойност между 1 (най-добра) и 7 (най-лоша) на всяка от 75-те анализирани страни, като по този начин позволява цялостна оценка на съответната пенсионна система.

Без отсрочка

Ковид пандемията доведе до намаляване на продължителността на живота в много страни и само няколко регистрират увеличение (слабо) на раждаемостта. Това обаче е краткотрайно прекъсване на неотслабващата и ускоряваща се тенденция на застаряване на обществото, което се вижда в глобалния коефициент на съотношението между нетрудоспособна и трудоспособна възраст: до 2050 г. се очаква той да се повиши от 15,1% днес до 26,3%; а през 2019 г. беше прогнозирано увеличение "само" до 25,3%.

„Най-новите данни от Китай, Корея или Италия, например, сочат ускоряване на демографските промени“, коментира Михаела Грим, съавтор на доклада. „По-конкретно, раждаемостта се развива по-лошо от предполагаемото въпреки всички усилия, които държавите прилагат за семейна политика. Но вместо да се оплакваме, по-скоро трябва да се изправим пред фактите: договорът на поколенията стана крехък. По-младите Y и Z поколения са призовани сами да си осигуряват повече средства за старостта. Неудобната истина е, че те трябва да работят по-дълго, както и да спестяват повече по концентриран начин."

Напрегнат застой

Непретегленият общ резултат за всички изследвани пенсионни системи е едва задоволителен -3,6%. В сравнение с последния ни доклад от 2020 г. това е съвсем леко подобрение. От една страна, едва ли е изненадващо, че фискалното пространство на повечето страни се стесни допълнително след Covid 19, войната и енергийната криза.

От друга страна обаче е много разочароващо, че необходимостта от пенсионни реформи не се оспорва, но реториката рядко е последвана от действия и работата по изграждане на пенсионната система не напредва. Всъщност само няколко държави като Франция и Китай са успели значително да подобрят своите показатели чрез реформи. Франция почти илюстрира политическата дилема на подобни реформи, тъй като те преобръщат обичайната политическа логика: вместо да раздават облаги днес в замяна на прилагане по-късно, те изискват налагане днес, за да избегнат съкращения по-късно.

Малкото пенсионни системи, които се справят добре към днешна дата – по-специално Дания, Холандия и Швеция, с обща оценка под 3 – имат общо: те определиха курса за устойчивост много по-рано, когато демографската бомба все още тиктакаше тихо. Следователно те могат да служат като модел за много развиващи се страни, които все още имат възможност да стабилизират своите пенсионни системи. Но в много други държави едва ли ще е възможно това да се случи без болезнени реформи.

Необходимост от реформи в България

С обща оценка 3,4 българската пенсионна система се нарежда в средата на световната класация. Въпреки това, заедно с балтийските държави, тя е една от най-добрите в региона. Нейната силна страна е сравнително добрият резултат за устойчивост, отразяващ неотдавнашните увеличения на възрастта за пенсиониране и минималните периоди на вноски.

Ахилесовата пета остава демографската перспектива, която бързо се влошава: коефициентът на съотношението между нетрудоспособна и трудоспособна възраст се очаква да нарасне до 56,2% до 2050 г., един от най-високите коефициенти в региона. Следователно може да са необходими допълнителни реформи, не на последно място с акцент върху адекватността. Например капиталово финансираните решения и възможностите за заетост за по-възрастните работници трябва да бъдат подобрени, за да се увеличат пенсионните доходи отвъд първия публичен стълб.

Преосмисляне

В допълнение към техническите подробности, например нива на осигурителни вноски и периоди, има ключова корекция за устойчиви и адекватни пенсионни системи като социалната стойност на труда.

„Автоматизацията, дигитализацията и изкуственият интелект позволяват универсален достъп до образование и по този начин генерират нови концепции за работа. Разпадането на твърдата дихотомия между заетост и пенсиониране в момента съществува само за малцина привилегировани. Пенсионната система на бъдещето започва с преосмисляне на света на образованието и работа за всички“, каза Лудовик Субран, главен икономист в Allianz.