Сицилия може да стане европейски енергиен хъб. Но не всички са съгласни
Салваторе Черито е част от гражданска организация на бизнесмени в сферата на соларната енергия в Сицилия. Когато разбира, че губернаторът Ренато Шифани е издал забрана за монтиране на панели, той онемява.
Губернаторът обаче има своите аргументи:
„Нивите ни са опостушени от панелите. Монтирането им разкрива ли работни места? Не! Веднъж поставен, този панел се управлява от разстояние. Получаваме ли енергия? Не! Тя отива в държавата.“
Така висшият чиновник обяснява мотивите си, пише Euronews. Черито е на съвсем друго мнение. Той вярва, че Сицилия има уникалния шанс да се превърне в следващия европейски енергиен хъб. Причината е много проста – слънцето.
На този остров, сякаш подритнат от „ботуша“, са разположени три от десетте най-слънчеви градове в Европа. В Палермо например има слънце по 340 часа всеки месец, т.е. през половината време.
„Това е страхотна възможност и е безплатно. Когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че Сицилия може да се превърне в хъб за чиста електрическа енергия, не се шегуваше“, казва Черито. Когато властите в Италия разрешават този тип енергия да се продава и пренася чрез националната енергийна мрежа, Черито и други като него създават организация. И обявяват намеренията си да създадат огромно панелно поле близо до Палермо. Стотици бизнеси проявяват интерес към изкупуване на енергията, в голяма степен и заради високите сметки за ток. Плановете са соларният парк да бъде построен в бивша индустриална зона на Палермо и да е с мощност 850 kWh. Губернаторът обаче изпреварва плановете и издава забрана. Тя е учудваща не само за бизнеса.
Ако Сицилия се намираше в една идеална ситуация, в някои месеци местните не би следвало да плащат нищо за ток.
Защото когато има много слънчеви дни, енергията е на практика безплатна. Това обаче не се случва, защото за региона няма одобрена специална отстъпка, въпреки че там се произвеждат големи количества от зелената енергия. Но те потъват в общата национална система за пренос на ток и сициалианците плащат наравно с всички останали.
Освен това местните власти все още нямат достатъчно изчистена концпеция и не са определили местата, на които може да се разполагат слънчеви панели. Това означава, че може и да изникнат навсякъде, което не се харесва на местните.
В Сиракуза например, известен заради богатото си историческо наследство, се надяват на устойчиво развитие на туризма, което се основава и на природни забележителности. В този план обаче не се включва соларен парк. Ето защо кметът на близкия град Каникатини Бани Паоло Амента обжалва пред съда намеренията за строителство на соларен парк и печели.
„Трябва да произвеждаме енергия в изоставени индустриални зони и сметища“, убеден е той.
Въпреки това Италианската фондация за устойчиво развитие посочва, че в момента едва 0.11% от парковете са върху земеделска земя.
„Твърдението, че фотоволтаиците вредят на земята е един фалшив мит“, казва Андреа Барбарела, шеф на сектор за климат и енергия в организацията.
Проблемите с цената на тока и местата за панелите обаче остават. Законът за разположението им ще бъде приет, уверяват местните власти, но това няма да е достатъчно.
Според много хора със забраната си Шифани всъщност се опитва да принуди централното правителство да отпусне повече привилегии за Сицилия. Което пък се харесва на местните.
„Ние не се опитваме да спечелим нещо за местните власти, а за гражданите“, казва съветникът по енергийни въпроси Роберто ди Мауро.
Дотук стратегията на Шифани като че ли работи. В края на миналия месец той обсъди с енергийния министър стратегия за компенсиране на сметките за ток на сицилианците.
Въпреки това обаче бизнесът е недоволен от действията му. Подобни забрани, внезапно наложени, означават несигурна среда, а оттам – липса на инвестиции и възможности.
„Сицилианците сме възприемани като ненадеждни, защото честро променяме правилата в последния момент. От Палермо до Катания има километри слънчеви полета, които пустеят. Можем да направим толкова много“, казва бизнесменът Черито.