Дигиталните инструменти стават имат все по-голямо значение на работното място и служат като посредници между служители, ръководители и отделни компании.

Те обаче носят и риск от "дигитален стрес", пише Euronews и цитира неотдавнашно проучване, според което 31% от служителите са изложени на хиперсвързаност.

"Тези инструменти, като имейли, телеконференции, вътрешни съобщения, достъп до интернет и т.н., нарушават нормалния ни ритъм на живот", обяснява епидемиологът и здравен експерт професор Уилям Даб, по време на конференция за рисковете от дигиталния стрес.

"Възможно ли е тези инструменти, или по-точно начините, по които ги използваме, да се обърнат срещу нас?", пита той риторично.

"Това, което намирам за предизвикателство, особено след пандемията и локдауните, е увеличаването на каналите за комуникация до такава степен, в която не знаем откъде идва цялата ни информация", казва Адриен Дебре, корпоративен адвокат, пред AFP. "Това затруднява управлението на информационния поток. Та е като набор от матрьошки, които трябва да бъдат отворени", допълва той.

Защо служителите от поколението Z вече са на ръба на прегряванетоМладите работници са най-склонни да полагат неплатен извънреден труд

При работата от разстояние и все по-децентрализираните организации "ние сме пред екраните си по цял ден", съгласен е с тезата Жером, мениджър в банковия сектор, който предпочита да не назовава фамилията си.

Дори и в офиса видео срещите са "широко разпространени", което е изтощително", добавя той.

За "дигитален стрес" може да говорим, когато количеството налична информация, която трябва да обработим, надхвърля капацитета ни - явление, обозначавано още като "информационно претоварване", "дигитални трудности" или "технострес", обяснява още проф. Даб.

Според него, централното явление е "свръхсвързаността", която може да доведе до "психическо претоварване".

Той посочва "порочен кръг с непрекъснат натиск, който ни кара да прескачаме от един източник на информация на друг", и усещането в определен момент за "загуба на контрол". Това е ситуация на стрес, "чиято крайна форма е прегарянето".

"Като лекар анализирам това като нова форма на пристрастяване", чиито последици все още не са добре проучени, въпреки че последиците от стреса са известни на всички ни", допълва проф. Даб.

По думите му, тези последици са не само психични, но и свързани с "увеличаване на сърдечносъдовите рискове, метаболитните рискове" и "имунните ефекти".

Имаме Дори в новите условия на труд след пандемията, процентите на преуморени работници се покачват

Освен това, стресът намалява работоспособността, а дигиталните инструменти, макар да отварят възможности за работа от разстояние, ни поставят и в ситуация на изолация.

"Накратко, тези инструменти, които са толкова полезни за нас, могат също така да влошат здравето и качеството на професионалния живот", каза той.

Професорът цитира проучване, публикувано в средата на май и проведено от Обсерваторията за информационно претоварване и цифрово сътрудничество. То е осъществено чрез анализ на имейли от близо 9000 души, изпращани непрекъснато в продължение на две години.

Въпреки че проучването не претендира за статистическа стойност поради малкия размер на извадката от компании (10), то показва, че 31% от служителите са изложени на хиперсвързаност, като са изпращали имейли след 20 ч. повече от 50 вечери в годината (117 вечери за ръководителите).

Освен това над 50% от имейлите получават отговор за по-малко от час и тези съобщения генерират "много цифров шум", като 25% от него се дължи на "отговаряне на всички".

Над 50% от хората не могат да се откъсват от работата по време на отпускПроучване на Fishbowl установява, че неспособността човек да се откъсва от работата по време на платен отпуск варира в зависимост от възрастта и професията

Проучването измерва и периодите на "пълна концентрация" (един час без изпращане на имейли). При ръководителите техният седмичен дял е само 11% (24% за мениджърите и 42% за служителите). Това означава "загуба на смисъл, ефективност и дълбочина на анализа" за епидемиолога.

"Може би достигаме праг на токсичност. Но можем да направим нещо по въпроса", уверява той: чрез ограничаване на информацията до "това, което е наистина съществено", чрез поддържане на "слотове от време, в което екранът е затворен", или чрез физически активности или релаксиращи дейности.

В крайна сметка става въпрос за това да не се оставяме да бъдем обсебени от дигиталните инструменти и да развием зависимост към тях, подобна на тази към наркотичните вещества, съветва в заключение професорът.