Давид срещу Голиат. Как Тайван реагира на поуките от войната в Украйна
Хората в Тайван следят всеки обрат във войната в Украйна.
И въпреки че симпатиите им към украинската кауза са почти универсални, изводите на местните за бъдещето на острова са в различни посоки, пише в обширен анализ The Wall Street Journal.
За някои поуката е, че дори привидно непобедим враг може да бъде победен, ако едно общество заяви и отстоява твърда си позиция. В този смисъл Украйна е вдъхновение за Тайван да положи усилия да се противопостави на потенциална инвазия от страна на Китай.
Други извличат обратната поука от изображенията на разрушените украински градове: Всичко е по-добре от война; Тайван трябва да направи всичко възможно, за да избегне гнева на Пекин, дори ако това означава болезнени компромиси.
Тези две конкуриращи се визии ще се разиграят на президентските избори в Тайван, насрочени за януари, оформяйки начина, по който островната демокрация обновява отбраната си на фона на разширяването на военната мощ на Китай.
Решимостта, с която Тайван ще укрепи въоръжените си сили, следва да повлияе на степента, до която САЩ биха се намесили, ако Пекин се опита да превземе острова, дом на 24 милиона души – и на огромна част от световния капацитет за производство на модерни полупроводници.
Докато Тайван живее под заплаха от нахлуване, откакто Комунистическата партия на Китай поема контрола над континента през 1949 г., руският натиск в Украйна убеди много тайванци, че войната може да избухне неочаквано.
Китайските лидери засилиха своята реторика около Тайван, според която няма да изключат използването на сила за постигане на това, което те наричат „национално обединение“.
Пекин също така засили своите военноморски и въздушни операции около острова с цел събиране на информация и демонстриране на военна мощ, които изтощават тайванската защита.
Централното разузнавателно управление на САЩ изчислява, че китайският лидер Си Дзинпин е определил 2027 г. като краен срок, в който неговите военни да бъдат готови да превземат острова.
„Ситуацията в Украйна показа, че не е далечна възможност агресивен съсед да предприеме едностранна агресия срещу вас. Това е сигнал за събуждане“, коментира Енох Ву, основател на Forward Alliance, неправителствена организация, която обучава тайвански цивилни за реагиране при извънредни ситуации.
„Заплахата, пред която сме изправени, е екзистенциална и затова нашата отбранителна мисия трябва да включва цялото общество“, добавя той, цитиран от WSJ.
Президентът на Тайван Цай Ин-уън вече предприе мерки за увеличаване на продължителността на задължителната военна служба. Oт 2024 г. тя ще се увеличи до 12 месеца от сегашните 4. Освен това се увеличават военните разходи, тъй като Тайпе купува нови оръжия от САЩ, сред които стотици противокорабни ракети Harpoon.
Въпреки че Цай няма право да се кандидатира отново, кандидатът за президент от нейната управляваща партия – настоящият вицепрезидент Лай Чинг-те – по подобен начин обеща да защити автономията на острова и да устои на нарастващото сплашване от страна на Пекин.
Според Винсент Чао, бивш служител по националната сигурност и говорител на Лай, Си Дзинпин и Китайската комунистическа партия виждат подчиняването на Тайван като част от своето „национално подмладяване, вътрешно свързано с тяхната политическа легитимност“.
Задължение на всеки кандидат за президент на Тайван е да гледа реалистично на ситуацията, казва още експертът. Украйна, добавя той, даде на Тайван „брилянтен урок“ как да се защитава – и как да изгражда коалиции с демокрации с подобно мислене.
Основната опозиционна националистическа партия, известна като Гоминдан, е на различно мнение
„Искаме да говорим с китайците. Вярваме, че можем да водим диалог с китайците. Това със сигурност ще намали напрежението, за да се гарантира, че няма да избухне случайна или умишлена война“, коментира заместник-председателят на Гоминдан Андрю Ша, преди да замине за Китай през юни, второто му пътуване до там тази година, посочва WSJ.
Според него трагедията на Украйна е направила контактите с Пекин още по-жизненоважни: „В миналото говорихме за война, но сега за първи път видяхме в нашите всекидневни тв новини всички тези разрушения. Готови ли сме за това? Не мисля, че сме, не мисля, че сме толкова издръжливи.“
Кандидатът за президент на Гоминдан, Хоу Ю-их, обеща тази седмица, че ще върне задължителната военна служба на четири месеца след подобряване на връзките с Пекин.
Въпреки че Гоминдан се представи добре по време на местните избори миналата есен, проучванията на общественото мнение към момента показват, че Лай води. Изходът от бъдещата президентската надпревара обаче все още е твърде неясен. Третият кандидат, Ко Уен-дже, центристкият бивш кмет на Тайпе, също има високи резултати, което още повече обърква прогнозите.
Междувременно китайските лидери наблюдават с тревога как руската армия се препъва в Украйна, понасяйки големи загуби и поредица от неуспехи, провокирали задействането на краткия бунт на паравоенните групировки на „Вагнер“ в края на юни. Няма индикации обаче, че Си, който вече е потиснал автономията и гражданските свободи, на които се радва Хонконг, е станал по-малко решен да превземе Тайван заради трудностите на Русия, казват американски служители.
Мощна естествена бариера - повече от 80 мили вода - разделя Тайван от континенталната част на Китай, което прави всяка инвазия много по-сложна от тази, при която Русия прокара колони от танкове през украинската граница през февруари 2022 г.
Тайванската съпротива срещу нахлуващи китайски кораби и самолети, превозващи войски, вероятно ще бъде много сериозна. В същото време обаче, посочва WSJ, фактът, че Тайван е остров, прави осигуряването на боеприпаси и жизненоважни доставки, като например гориво за захранване на електрическите централи, по-сложно.
Малкият размер на острова - той се равнява само на 6% от територията на Украйна - осигурява малка стратегическа дълбочина, ако китайската армия успее да реализира плацдарм, както военни анализатори прогнозират, че ще се случи.
„За Тайван ситуацията е като Давид срещу Голиат“, казва генерал-майор Сун Ли-фан, говорител на тайванската армия. „Но това е нашата родина, тук демокрацията и свободата са част от нашите ценности. Ще защитим този начин на живот с каквото е необходимо.“
Докато САЩ нямат обвързващо задължение да защитават Тайван и отдавна поддържат политика на стратегическа неяснота по въпроса, президентът Байдън многократно предупреди, че за разлика от ситуацията в Украйна, американските военни ще се намесят директно, ако Китай се опита да завземе острова със сила, припомня WSJ.
Преди да бъдат разположени американските войски обаче, островът ще трябва сам да устои на първите удари. Засега, въпреки последните подобрения, той далеч не е готов, казват много американски анализатори.
„Тайванците трябва да бъдат ангажирани на 100%, защото ако не са, няма причина САЩ или друга нация да им се притекат на помощ“, казва Дейвид Дептула, генерал-лейтенант от военновъздушните сили на САЩ, декан на Института за аерокосмически изследвания Мичъл в Арлингтън, Вирджиния. „Трябва да има усещане за неотложност. САЩ няма да пролее кръвта на своите синове и дъщери за Тайван, ако тайванците не желаят с цялото си сърце да преследват защитата на своя остров и своя народ.“
В понеделник тайванската армия проведе бойни тренировки по южното крайбрежие на острова, изстрелвайки ракети от бронирани машини, за да унищожи цели близо до брега в симулация на отблъскване на нахлуващи сили.
Макар и увеличен през последната година обаче, военният бюджет на Тайван все още е само 2,4% от БВП – в сравнение с доста над 3% в САЩ, 4% в Полша и около 5% в Израел.
Професионализмът и мотивацията на тайванската армия предизвикват особена загриженост, казват западни служители. Основното училище за обучение на офицери на острова първоначално е създадено като Военна академия в Южен Китай през 20-те години на миналия век, като разчита силно на съветски инструктори. Остарялата военна култура и доктрина в съветски стил все още съществуват в редиците, казват анализатори в областта на отбраната.
Историята на Тайван в изграждането на собствени въоръжени сили е част от причината. Водената от Гоминдан армия и правителство, начело с Чан Кайши, бягат в Тайван, когато комунистическите сили на Мао Дзедун ги прогонват от континенталната част на Китай през 1949 г. Военната диктатура на Чан се опитва да потисне чувството за идентичност на Тайван, смятано за опетнено от десетилетия японско управление над острова, и участва в т. нар. „бял терор“, по време на който са убити хиляди дисиденти.
Демократичната прогресивна партия на президента Цай, която е на власт от 2016 г., се роди в резултат на продемократичната кампания срещу управлението на Гоминдан през 80-те години на миналия век, апелирайки към чувството на тайванците, че са различни от хората на континента.
„В миналото тайванските цивилни не бяха близки с нашите военни, идващи отвън. Имаше огромна пропаст между цивилни хора и военни", коментира депутатът от ДПП Уанг Тинг-ю, старши член на комисията по отбрана на тайванския парламент. По думите му обаче ситуацията се е променила и при управлението на Цай отношенията между цивилни и военни са се трансформирали: „Тя накара военните да осъзнаят, че трябва да защитават демокрацията.“
Правителството, казва Уанг, е увеличило заплащането на войските и модернизира програмите за обучение, отчасти чрез привличане на чуждестранни инструктори и изпращане на някои тайвански части на учения в САЩ.
Тези промени обаче тепърва трябва да се възприемат сред широката общественост, където службата във въоръжените сили няма голям престиж или привлекателност. Повечето млади тайвански мъже не очакват с нетърпение това преживяване. "За мен ще е пълна загуба на време“, казва цитиран от WSJ младеж, добавяйки, че предпочита да си остане вкъщи и да работи в семейния бизнес. „За мен няма значение дали Китай ще поеме управлението. Семействата ни така или иначе са пристигнали тук от Китай.“
21-годишен младеж, служил в тайванската армия миналата година, казва, че не е научил почти нищо по време на обучението си. Заради ковид ограниченията наборниците дори не са излизали да бягат, тъй като упражненията с маски са се смятали за твърде изтощителни. Мъжете обаче тренирали стрелба няколко пъти.
„Не беше много полезен опит. Не бях обучаван да се бия“, казва източникът на WSJ, и добавя, че той и приятелите му няма да отидат доброволно на фронтовата линия, ако Китай нахлуе.
Няколко други млади хора, интервюирани в Тайпе, повтарят това мнение, казвайки, че не виждат смисъл да жертват живота си предвид огромната мощ на Китай.
„Младите хора са тези, които не искат обединение с Китай“, казва генерал-лейтенант Чанг Ян-тинг, бивш заместник-командир на военновъздушните сили на Тайван. „Ако искат независимост обаче, трябва да се бият, а те не искат да се бия. В това е конфликтът.”
Има и изключения
Студент в Тайванския национален университет по отбрана, цитиран от WSJ, казва: „Преди войната в Украйна ни учеха, че военната мощ на Русия е по-силна от тази на Китай, а армията на Тайван е по-силна от тази на Украйна. Ако украинците са успели да устоят толкова дълго, значи и Тайван ще успее да издържи.“
Лай И-чи, която става лейтенант, след като завършва Военноморската академия през юни, казва, че е била вдъхновена от храбростта и издръжливостта на украинските войници, нещо, което често се обсъжда в нейните класове. „Ние също трябва да въплъщаваме такъв дух и решителност“, споделя тя.
Заобикаляйки официалните въоръжени сили, някои доброволчески групи решават да действат сами, подготвяйки съгражданите си за евентуална война. Сред тях е Kuma Academy, която получава дарение от 100 милиона долара от Робърт Цао, основател на United Microelectronics, една от най-големите компании за полупроводници в света.
„Нямаме намерение да създаваме частна армия“, казва Цао. „Но мисля, че така можем да увеличим устойчивостта на тайванското общество. Ако знаем как да се скрием, как да си помагаме, как да поддържаме комуникация, можем почти да намалим щетите по време на война.“
Въпреки увеличаването на продължителността на наборната военна служба, остава неясно до каква степен текущото обучение, което според много войници произвежда малко полезни умения, ще бъдат модернизирано.
В момента повечето наборници прекарват времето си в чистене на подове и бране на плевели, вместо да се учат как да отблъскват Пекинската народна освободителна армия, казва адмирал Лий Хси-мин, бивш началник на тайванската армия, превърнал се в остър критик на военната готовност на острова.
Според него проблемът е в съдържанието на обучението, а не в периода на обучение. „Как го правиш е много по-важно от това колко дълго го правиш“, казва Лий.
Тайван също така има проблеми със задържането на своите професионални войски, включително добре обучени пилоти от ВВС. Министерството на отбраната на Тайван заяви в скорошен доклад, че приблизително 20% от неговите войници през последните 5 години са решили да напуснат армията преди договорите им да изтекат. Само миналата година повече от 3700 войници са поискали да напуснат, според доклада.
„Те напускат по-рано, защото идват за парите – а не за да се бият“, казват наблюдатели, цитирани от WSJ.
В същото време Нико Ли, 60-годишна пенсионирана музикантка, посещаваща военната академия Kuma, казва, че е обезпокоена от нарастващите рискове, идващи от Китай. Тя иска да бъде обучена като боец, за да не бъде в тежест на децата си, посочва WSJ. „Тайван е остров на съкровищата. Не искам да го предам на други без бой“, казва Ли, имайки предвид това, което тя вижда като тайванските ценности за свобода и демокрация.
При друго обучение, организирано от Forward Alliance, десетки тайванци се упражняват как да спрат артериално кървене и да се справят с дълбоки рани. „Има усещане за предстояща гибел, чувство за безнадеждност“, казва един от студентите, Ерик Лин. „Затова вместо да седя вкъщи и да чета негативните новини, предпочетох да дойда тук, за да мога да направя нещо.“