Ти си най-умният и най-способният. Как лъжат работодателите
Бомбардирането с любовни съобщения е характерно за началото на интимна връзка. Скоро сте се запознали, харесали сте се, всеки се старае да се покаже в най-добрата си светлина. Сътоветно непрекъснато прави комплименти на другия и се опитва да го спечели. Може и да послъгва лекичко, но пък е в името на нещо добро.
Оказва се, че не само в любовта е така. Наемането също е вид флирт, а последиците при лъгане на едро може да са доста неприятни, пише BBC.
Много често експертите по подбор на кадри са готови да свалят всички звезди от небето за бъдещия служител. Обещанията за добра заплата са задължителни.
Но освен тях има и такива за социални придобивки, висока позиция и значимост на извършваната работа. Това не е всичко. За да бъде придуман ценният кадър, започва натиск, може би добронамерен, но доста досаден. Пращат се имейли, пишат се съобщения, лайкват се публикации в социалните мрежи, прави се опит за скъсяване на дистанцията и може би дори установяване на лични отношения. Когато „обектът на наемане“ подаде и се съгласи, реалността може да е доста по-различна.
„Миналата година една рекрутърка се свърза с мен и ми предложи позиция, която била перфектна за мен. Засипа ме с похвали и комплименти, обясни ми какви страхотни възможности съм щяла да имам в тяхната фирма. Моите съмнения за корпоративната им култура бяха отхвърлени с пренебрежение и тя непрекъснато се връщаше на темата колко много шефовете искали да ме наемат“, пише авторката на BBC Леа Карол.
В крайна сметка тя отказва офертата. Но други не са толкова устойчиви.
Процесът по търсене на кадри наистина може да се сравни с началото на една любовна връзка, съгласява се Сармон Селим, специалист по кариерно ориентиране от Лос Анджелис. Въпреки че през последните години много хора загубиха работата си заради ковид кризата, редица компании все още се надпреварват за качествени служители. И използват всякакви начини, за да ги спечелят.
Често пъти ласкателствата и натискът обаче имат обратен ефект. Служителите се разочароват, защото реално не получават обещаната позиция, а започват от по-ниски нива. Или пък отношенията в новата фирма са доста далеч от онова, което им е било описано.
Не бива да се забравя, че и специалистите по подбор на кадри са хора и също са на заплати. Те изпълняват задачи, поставени от мениджмънта. И ако има разпореждане да са непоносимо позитивни, те ще са точно такива. С други думи ще се опитат да ви надянат розовите очила без да ги интересува колко тежък ще е сблъсъкът с реалността. Особено ако от вашето идване във фирмата зависи и бонусът им.
Много от занимаващите се с „търсене на таланти“ понякога не осъзнават, че бомбардират с внимание потенциалните бъдещи служители, казва Сали Хънтър, директор на британска агенция за подбор на кадри. Всъщност повечето от тях са оптимистично настроени хора, така че това не е поза и престореност. Но не е лошо да се внимава.
„Ако това са хора, които работят на комисионна за всеки намерен кадър, те няма да се спрат пред нищо, за да ви убедят“, казва Хънтър.
Кирстен Грегс разказва, че е повярвала на светлото бъдеще и се е съгласила да си смени работата. Ироничното е, че тя самата работи в сферата за подбор на кадри, но някак пропуска знаците. Офертата идва доста бързо и тя я приема. Обещават ѝ почти всичко, включително и възможност да работи дистанционно.
Още в първия ден обаче нещата се променят. В новата ѝ компания не изглеждат никак заинтересовани от нея, никой дори не я посреща. Оказва се, че работата от вкъщи не е фирмена политика. Поведението на колегите ѝ идва в повече. Тя слуша просташките им коментари за човек с увреждания, който кандидатства за работа, и решава, че това не е нейното място. Напуска след осем дни.
Така практиката показва, че може би е добре да има повече честност, а не само гръмки обещания, докато фирма и служител са още в преговори.