Тихото напускане може да струва на световната икономика 8,8 трилиона долара
Т.нар. "тихо напускане" се превърна в една от най-модерните тенденции на пазара на труда.
Тя описва поведението на служители, които правят минимума на работното си място и по всичко изглежда, че се превръща в глобално явление, тъй като работниците по цял свят правят крачка назад, пише Businessinsider.
Докладът на Gallup "Състояние на глобалното работно място през 2023 г." изследва 122 416 заети респонденти на възраст 15 и повече години в повече от 160 държави в периода 2022-2023 г. и стига до заключението, че 59% от работниците по света "тихо се отказват".
Проучването използва отговорите на респондентите на серия от 12 въпроса, за да раздели анкетираните на три категории в работата: ангажирани, неангажирани и активно неангажирани. За всеки, който се смята за "неангажиран", се казва, че тихо напуска.
Тихото напускане се отнася до служители, които изпълняват изискванията на работа, но не правят нищо повече - често повлияни от ниското заплащане, липсата на удовлетворение или невъзможността да напуснат и да си намерят по-добра работа.
В доклада на Gallup се посочва, че ниската ангажираност на работното място струва на световната икономика 8,8 трилиона долара, или 9% от световния брутен вътрешен продукт.
Освен ниската ангажираност, проучването установява, че нивата на стрес на работното място остават рекордно високи от 2021 г. насам, като 44% от анкетираните заявяват, че са изпитвали стрес през "голяма част от деня".
Gallup установява, че нивата на стрес, докладвани от работниците, корелират много повече с нивата на ангажираност и участие в работата, отколкото с работното им място (отдалечено, на място или хибридно).
"С други думи, това, което хората изпитват в ежедневната си работа - чувството им на ангажираност и ентусиазъм - има по-голямо значение за намаляване на стреса, отколкото мястото, на което работят", се казва в доклада.
Въпреки че пазарът на труда става все по-конкурентен, над половината от заетите работници в проучването на заявяват, че търсят нова работа.
От Gallup са извършили скорошен анализ, според който на работниците, които се чувстват ангажирани в работата си, е необходимо да се предложи средно 31% увеличение на заплатата, за да сменят работата си, докато на неангажираните служители е необходимо само 22% увеличение на заплатата, за да напуснат.
На въпрос за нещо, което работниците биха променили, за да подобрят работното си място, 85% от отговорите на тези, които са класифицирани като тихи напускащи, са били свързани с промяна в поне една област: култура, заплащане или благосъстояние.
Неотдавнашен доклад на Deloitte установи, че младите професионалисти са особено стресирани на работното място, като почти половината от представителите на поколението Z се чувстват тревожни на работа през повечето време, допълва Businessinsider.
Младите служители не се чувстват добре на работа, тъй като инфлацията продължава да намалява заплатите им. Много от тях изпитват страх, че няма да постигнат финансовите и личните си цели в бъдеще, включително да създадат семейство или да си купят къща.
Милениалите и поколението Z са наблюдавали как родителите им се борят с корпоративните предизвикателства и огромната вълна от уволнения по време на икономическия срив през 2008 г., а някои от тези млади хора сами са затънали в студентски дългове и имат нископлатени позиции. Освен това, ранният им професионален опит е оформен от пандемията, като най-младите работници дори не са стъпвали в офис, защото работят дистанционно, допълва BBC.
Поколението Z не напуска работа Млада служителка разбива на пух и прах твърдения на работодателите
Съчетанието на тези стресови фактори е довело до това, че младите служители, особено поколението Z, поставят на първо място психичното здраве, щастието и положителната работна атмосфера. В резултат, възприемат като нещо оправдано напускането на "токсични работни места" и се противопоставят на несправедливи шефове.
Специалистите съветват служителите да бъдат конкретни в целите и стремежите си.
„Кажете на вашия мениджър: „Наистина бих искал да бъда повишен през следващата година. Какви са начините, по които мога да постигна това? Кои са слабите ми места, които мога да коригирам, за да постигна целите си?“.
Покажете много ясно, че сте инвестирали в организацията и растежа си в нея. Ако не постигате нищо, Вашингтон препоръчва да се свържете с други мениджъри или HR екипа, съветват експерти.
Освен тихото напускане, от доста време на глобалния пазар на труда съществува и „тихо уволнение“. Вместо да управляват правилно служители, които не се справят, шефовете просто бягат от задълженията си да ги насочват и коригират, надявайки се сами да напуснат.
„Тихото уволнение е съществуваща отдавна ребрандирана концепция“, казва Ани Розенкранс, специалист по управление на човешките ресурси пред Fast Company. „Това се случва, когато мениджърите са загубили вяра в способността на хората от екипа да вършат работата си. Вместо да им дадат директна обратна връзка или възможности за развитие на нови умения, те се надяват хората, които не се справят, сами да напуснат.“
Концепцията „Тихо уволнение“ също така описва мениджъри, които се отнасят зле със служителите до такава степен, че те нямат друг ход освен да напуснат, добавя д-р Ела Ф. Вашингтон, психолог и основател на консултантската компания Ellavate Solutions. „Работодателите лишават служителя от правото му на избор по непрозрачни начини“, добавя тя.