Брюксел ще инвестира 45 млрд. евро в Латинска Америка и Карибите до 2027 г.
Европейският съюз се ангажира да инвестира до 45 млрд. евро в Латинска Америка и страните от Карибския басейн до 2027 г., съобщава Euronews.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че парите ще бъдат под формата на конкретни инвестиции, включително в сектора на зелената енергия, като идеята е да се противодейства на влиянието на Китай в региона.
Освен това, ЕС се нуждае от суровини от първостепенно значение, а Южна Америка притежава 85 % от световните запаси на литий, както и други редкоземни минерали.
"Това, което искаме да обсъдим днес, е как да продължим да свързваме нашите хора и нашите предприятия, как да намалим рисковете и да укрепим и диверсифицираме нашите вериги за доставки и как да модернизираме нашите икономики по начин, който намалява неравенствата и носи ползи за всички", заяви фон дер Лайен.
The EU wants to boost its partnership with Caribbean countries, with fresh impetus from #GlobalGateway.⁰
— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) July 17, 2023
We are your ally against climate change, as the world’s top climate finance provider.
We are pushing for success at COP28 and for a global finance architecture more focused… pic.twitter.com/snj8WYMPmz
По време на срещата си с фон дер Лайен бразилският президент Лула да Силва потвърди ангажимента на страната за финализиране на ратификацията на търговското споразумение с Меркосур (най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка).
Същевременно обаче, той отговори на европейските изисквания за допълнителни ангажименти по отношение на високи екологични критерии за спиране на обезлесяването на Амазония, които според него са "неразумни". "Всички знаят, че Бразилия ще даде своя принос по въпроса за климата. Имаме ангажимент за нулево обезлесяване на Амазония до 2030 г.", заяви да Силва.
"По време на този дебат искаме да накараме Европейската комисия да разбере, че в южноамериканска Амазония има 50 милиона жители, които се нуждаят от достойни и достойни условия за оцеляване.", допълни президентът.
Освен опасенията, свързани с околната среда, споразумението се оспорва в Европа и заради последиците му за селскостопанския сектор, като най-критични са Австрия и Франция, допълва Euronews.