Учените отдавна знаят, че Слънцето изхвърля т.нар. слънчеви ветрове в Космоса, но произходът на тези потоци от заредени частици остава загадка и е обект на многобройни изследвания през последните десетилетия. Сега обаче снимки, заснети миналата година от инструмента Extreme Ultraviolet Imager (EUI) на борда на сондата Solar Orbiter на Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА, може би най-накрая дават необходимите знания за това какво захранва тези изригвания, пише Engadget.

В статия, публикувана в списание Science, екип от изследователи описва наблюдението на голям брой струи, излизащи от тъмна област на Слънцето, наречена "коронална дупка", на снимките, направени от космическия апарат.

Екипът ги нарича "пикофлаерни струи", тъй като те съдържат около една трилионна част от енергията, която могат да генерират най-големите слънчеви изригвания. Тези пикофларерни струи са с дължина няколкостотин километра, достигат скорост от около 100 километра в секунда и продължават само между 20 и 100 секунди. Въпреки това изследователите смятат, че те имат силата да излъчват достатъчно високотемпературна плазма, за да бъдат считани за съществен източник на слънчевия вятър в нашата система.

Възможно ли е извличането на полезна енергия от Брауновото движение?Учени са създали система, която преодолява втория закон на термодинамиката, базирана на графен
Въпреки че коронарните дупки отдавна са известни като източник на явлението, учените все още се опитват да разберат механизма как точно се появяват плазмените потоци от тях. Това откритие най-накрая може да се окаже отговорът, който учените търсят от години.

Лакшми Прадип Чита, основен автор на изследването на Max Planck Institute for Solar System Research, обяснява пред изданието Space: "Енергийното съдържание на една пикофларенова струя, която живее около 1 минута, е равно на средната енергия, консумирана от около 10 000 домакинства във Великобритания за цяла година."

Екипът на Чита ще продължи да наблюдава короналните дупки и други потенциални източници на слънчев вятър с помощта на Solar Orbiter и занапред. В допълнение към събирането на данни, които най-накрая могат да ни дадат отговори за плазмените потоци, отговорни за създаването на полярни сияния на планетата Земя, техните наблюдения могат също така да хвърлят светлина върху това защо короната или атмосферата на Слънцето е много, много по-гореща от неговата повърхност.

Какви горещини може да понесе човешкото тялоЧовешкото тяло е създадено да функционира при собствена температура от около 37 градуса по Целзий или 98 градуса по Фаренхайт
Какво е слънчев вятър

Слънчевият вятър е поток от заредени частици (т.е. плазма), който се изхвърля от горните слоеве на атмосферата на звезда. Когато източникът му е звезда, различна от Слънцето, той е наричан звезден вятър.

Слънчевият вятър се състои предимно от високоенергетични електрони и протони, които са способни да преодолеят звездното гравитационно поле отчасти поради високата температура на звездната корона и по този начин да наберат висока енергия чрез процес, който все още остава загадка.

Много явления са директно свързани със слънчевия вятър, включително геомагнитните бури, които могат да предизвикат повреди в електропреносната мрежа, работата на спътниците и т.н. Те също така влияят на човешкото здраве, особено при болни хора.