Коментарът на Петя Георгиева е публикуван в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ)

През няколко месеца в последните години наблюдаваме бедствия, аварии и кризисни събития, сполетели населени места и хора в България. Последното такова отпреди няколко дни – поройни дъждове и наводнения с големи щети и човешки жертви, се случи в община Царево и засегна и други общини по южното Черноморие. Климатичните промени, липсата на застрахователна култура и навиците да се разчита за спасение на държавата ще продължават да оказват силно негативно влияние върху възстановяването на пораженията и минимизиране на отрицателните ефекти от тях.

Тук няма да се спираме подробно на научния аспект за влиянието на промените в климата върху околната среда, само ще отбележим, че се очаква подобни кризисни събития да са все по-чести.

Изменението на климата е вероятно да увеличи не само честотата, но и мащаба на екстремните метеорологични и климатични събития. Най-разпространените хидрометеорологични и геофизични природни рискове са наводненията, екстремните температури, ураганите, горските пожари, земетресенията, свлачищата и засушаванията.

По данни на НСИ през последните години установените щети от кризисни събития, свързани с природни и други бедствия в България, варират между 30 и 500 млн. лв. годишно.

Отделените средства за възстановяване от щетите са по-малко и по данни на националната статистика малка част от тях идват от застрахователни обезщетения.

Наводненията са едно от най-честите кризисни събития с установени щети през 2020 г. от около 16 млн. лв. Щетите от кризисните събития имат нерегулярен характер и могат да са значителни по размер – те могат да са много тежки за малък бизнес и за такъв, който не е взел мерки за споделяне на риска, а за гражданите могат да са критични.

Застраховането от своя страна, особено на лични имоти и собственост, не е особено разпространено в България. Както ИПИ вече писа нееднократно, застраховането е слабо използван инструмент за споделяне на риска и причините за това са както в липсата на сериозен ангажимент на застрахователния сектор за „просветителска“ кампания, така и в ролята на държавата като инстанция, към която всеки пострадал се обръща и очаква проблемът му да бъде решен.


Има ли българинът застрахователна култура?У нас проникването на застраховането е 2% от БВП при средни за Европа 4-4,5%

Какво се ангажира да прави държавата в такива случаи?

Ежегодно в България се заделя ресурс от около 80-90 млн. лева в централния бюджет под формата на резерв за непредвидени и/или неотложни разходи, който включва разходи и за превенция, и за възстановяване от последиците от кризисни събития. Тези средства се насочват към възстановяване на щети върху публична общинска и държавна инфраструктура и собственост, но често пострадали домакинства или бизнеси очакват да им бъдат възстановени щетите бързо и изцяло със средства от бюджета за сметка на този резерв.

Пострадалите от бедствия домакинства могат да разчитат и на социални помощи от бюджета на агенцията за социално подпомагане и министерството на труда и социалната политика:

- Еднократна социална помощ по закона за социално подпомагане: за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на хората и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно, гласи чл. 16 на правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. От 1 юни 2023 г. тази помощ е в размер до трикратния размер на линията на бедност за съответната година, което означава до 1512 лв., като конкретният ѝ размер се определя със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“. В момента служителите на Агенцията за социално подпомагане съдействат на пострадалите да получат по-бързо тази еднократна помощ.

- Помощ по линията на фонд „Социална закрила“ към МТСП за възстановяване на разходи за повредени електроуреди в размер на 2500 лв. За нейното реалното получаване обаче вероятно ще е необходимо повече време.

Както е видно, дори и да се получат и двата вида помощи от едно пострадало от бедствие домакинство, стойността им едва ли ще покрие значителна част от щетите.

Застраховането остава вариант за покриване на загубите, а в случай, че имотите и собствеността не са застраховани, гражданите могат да разчитат единствено на спестявания и на собствени средства за възстановяване на всички щети, което, както знаем от статистиката не е във възможностите на 42% от населението. Държавата пак ще е мащеха както на тези, които тичат при нея за помощ, така и на всички останали, които съвестно са се застраховали, но ще платят с данъците си за малките и бавни социални плащания.